Книгата е опит за осмисляне същността на средновековната университетска метафизика с помощта на няколко примера от интелектуалната история на западноевропейското Средновековие. На вниманието на читателя са представени четири теми, които трябва да бъдат разглеждани като опит да се опише в хронологичен план усилието на средновековните автори по формирането на собствената им метафизическа визия за човека, света и Бога с помощта на поне три важни елемента – античното философско и научно наследство, рационализирането на светогледната интуиция и трансформациите в пространството на лингвистичното и логическото. Тези въпроси, които са свързани с изясняването на отношенията между философия и теология, смисъла на религиозната истина или с определяне на предмета на метафизиката са в значителна степен детерминирани от откриването на автентичното Аристотелово философско и естественонаучно наследство. Те, от своя страна, детерминират и желание за универсална изразност, което събира в едно усилията на граматика, логика (философия) и метафизика като организират различна познавателна схема, включваща изучаването на „трите философии“ – естествена, морална и метафизическа.