Крадецът на книги

Автор: Маркъс Зюсак

74 мнения

Издател Пергамент
Брой страници 472
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 513 грама
Размери 21x14
ISBN 9789546410160
Баркод 9789546410160
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.99 лв.

"Най-напред цветовете. След това човешките същества. Така обикновено виждам нещата. Или поне така се опитвам."...

"Възхитителен и бляскав роман, от онези, които могат да променят живота ти завинаги. Той ще спечели сърцата на милиони читатели, защото в него се разказва за това как книгите стават съкровища. И защото по този въпрос не може да има спор."
Ню Йорк Таймс

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.

Разказвачът на тази история е не друг, а Смъртта.
Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ
ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА:

едно момиче
*
известен брой думи
*
един акордеонист
*
няколко фанатични германци
*
един еврейски юмручен боец
*
и много кражби

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО!
СМЪРТТА ЩЕ ПОСЕТИ КРАДЕЦА НА КНИГИ НА ТРИ ПЪТИ!









Ключови думи: Книги, Топ 100 за 2015 година, Месец на филмираните романи в Хеликон, Доказано добри книги, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Зад всеки голям филм стои една велика книга, Истории за доброто, На добър час, випуск 2017, Приятелствата в книгите, От детството към зрелостта, Книгите с най-силно начало и финал, Топ 50 за последните 10 години, Книги-филми

от Миранда / дата: 29 авг 2016

Фантастична! Толкова нежна, вълнуваща, поетична книга! Прочетох я на един дъх и я оставих с усещане за благодарност. Страници, в които дишаш красота!

от Милена / дата: 16 юли 2016

Тези, които казват, че книгата не е за всеки, са се взели нещо много на сериозно. Светът е толкова прекрасен точно защото сме толкова различни, иначе щеше да е безкрайно скучно място.
В момента чета книгата, вече съм прочела първата четвърт. Няма динамика засега.

от Джо / дата: 06 авг 2015

Много скучновата книга. Всичко това можеше да се напише на 300 страници, а не на 470. Иначе не е зле като цяло, но просто по скучен роман не съм чел.

от Николай Узунов / дата: 22 юли 2015

Не успях да дочета тази книга на български език. Не познавам лицето Станимир Йотов, но явно то се чувства компетентно да превежда както художествена литература, така също и историческа и дори история на Китай. За мен това е налудничаво! Прекрасни преводачи, много ерудирани при това някак не притежават тази дързост, докато Станимир Йотов превежда 99% от книгите на издателството. Поради тази причина нямам никакво доверие на преводите му.

от Х.П / дата: 22 юли 2015

Историята е много добра, необикновена и човешка едновременно. Не знам дали е заради превода, но нещото, което на мен не ми достигна, беше стилът. Не просто семпъл, а с една идея елементарен, не на достатъчното ниво за сюжета си. Давам като пример за съвременен автор Патрик Зюскинд с 'Парфюмът" - колкото и историята да е странна, самият стил на автора те изумява със своето изящество, способността буквално да "вкара в носа ти" ароматите. Според мен това е, което липсва на "Крадецът на книги" да се издигне на висота до съвременна класика.

от wolf / дата: 22 юли 2015

Книгата е страхотна! Заслужава си! ;)

от St / дата: 12 апр 2015

не ми хареса. много претенциозна, но незапомняща се книга, имах чувството, че чета ранен ръкопис на книгата. написани са страхотни, разтърсващи книги за Холокоста - Списъкът на Шиндлер, Четецът...Филмът ''Пианистът'
в сравнение с тях това е едно много посредствено и разтеглено книжле.
преводът също не е на ниво

от Iva Di / дата: 26 фев 2015

Това е особена книга. Гледам корицата и и не мога да я определя. Тя е сякаш единствена. Може би заради историята, която разказва или разказвача на историята, се чувствам така сякаш притежавам единственото копие. Така, както Смъртта е единствената облагодетелствана да има единствения ръкопис от “Крадецът на книги” на Лизел Мемингер.
Написана е така, че да не причинява болка. Дори Смъртта е добросърдечна и изтерзаните души намират успокоение в нейните ръце. А книгите спасяват хора.
Последното ми и окончателно впечатление е, че тази книга е една неусетна градация на емоции, които достигат кулминацията си в края.
Първото, което харесах, беше нестандартното виждане на автора за смъртта. Тя не е жестока, а добра – последната утеха на изцедените от нещастие човешки души. Тя не е безсърдечна. Дава последна милост на хората, последното добро, което им се полага в земния им живот.
Но този мрачен разказвач изобщо не цели да нанася рани, а по-скоро да показва чуждите. И то по възможно най-безболезнения начин, без да анализира или да слага увеличителна призма на злодеянията. Даже напротив, той сякаш ги смалява и подминава, споменава с половин уста, за да уголеми без много приказки, а чрез делата им – взетите тежки решения на човечност. В тази книга човечността е главният герой. В противовес на егоизма, който пада в отлична почва в годините на хитлеризма. Лесно е да станеш жесток ако имаш семенцето в душата си, но неописуемо трудно е да скриеш добротата си.
Струва ми се, че с времето книгата се променя. Лизел е на 10 години в началото и на 14 години в края. Заедно с нея расте и романът. Съзрява. Писан като за деца в началото, той съзрява заедно с главната героиня. Като че ли е написан, за да го чете тя, докато расте. Интересна метаморфоза на изказа. А може би злото просто расте и в края вече ескалира. Тогава няма как да не забележиш края на света.
Авторът има хубав стил. Епитетите, сравненията, образността. Начинът, по който материализира думите – прекрасен. Препрочитах тези пасажи по няколко пъти. Емоционалното състояние на героя, изречените думи – те оставят рани, петна по тавана, падат тежко на една страна, застават по средата на масата. Не мога да ги възпроизведа. Само Зюсак е способен на това отношение към думите. Думи, които могат да спасяват и убиват. Думите, които Лизел едновременно мрази и обича. Приказката на Макс – “Игрословецът” – е една алегория за силата на думите. И въпреки, че Зюсак ни най-малко не иска да се намесва в мисълта на читателя, той успява по уникален и много красив начин да покаже смъртоносната сила на пропагандата.
Хората не са такива, каквито изглеждат. Може да се ругаят, да налагат с дървената лъжица, да плюят по вратата на съседа, но в тежките времена на криза – подават ръка на човека в нужда. Дори и залагайки собствения си живот на комар с евреин.
Кошмарна редакция, никаква корекция. Както е била предадена от преводача, така е отпечатана. Да попадна на три грешки в една страница. Много е. И то тенденциозно. На доста места съм се чудила за смисъла на написаното. Отвратително е да опропастят такава книга – от висока класа. През цялото време размъквах речника със себе си, за да проверявам един куп думи. Три запомних – “подтисна”, “току що” и “отверка”. Вместо да се ограмотявам, ставам по-неграмотна четейки. Безобразно отношение към имената. Написани по два различни начина. Не им прави чест. Няма причина, нито оправдание, които да извинят подобно унизително отношение към автора и книгата.

от Теа / дата: 06 ное 2014

Федора,сайта е направен за да изразим мнението си относно книгата-кратко,точно и ясно.Книгата е невероятна,аз не разбирам немски и преводът не ме е подразнил,а дори и да разбирах,не смятам ,че това е най-същественото в нея.На вас не ви е харесала,ок,продължавайте да четете,докато намерите нещо,което би ви се харесало,но не си позволявайте да определяте нивото на интелигентност на хората,на които пък им е харесала.Не била книгата за интелигентни...каква е причината народът ни така да се озлоби и изврати,че непрекъснато да търси конфликт,да насища с отрицателна енергия,да плюе по всичко и всички?...Едни зли,измъчени лелички и чичковци,не оттърсили се все още от комунизма,търсещи само познатото,само стандартното...безопасното..

от Федора / дата: 21 окт 2014

Не е за всеки, особено за интелигентния читател!
Можеше да е издадена и по-стилно, прави впечатление слабата редакция и неточния превод.

от March / дата: 21 окт 2014

Книгата не е за всеки!Всички сме различни,харесваме различни неща-това му е хубавото на света :) Всеки си рисува различи картини в съзнанието,четейки книга.Видях доста коментари-че на доста хора им се е видяла мрачна.Аз изобщо не я намирам за мрачна...Напротив!Това е разказ,за хора,живеещи в едно от най-болните времена.За това,как въпреки болката и страха,те все пак остават''хора''. И въпреки цялата болка,разказът нито веднъж не събуди съжалението ми към главните герои...А по-скоро възхищението ми.Може би това най-много ми хареса.

от Невероятна, заслужава си / дата: 18 окт 2014

Не харесвате книгата - вие губите! Тя не е за повърхности хора, които не могат да разберат за какво става въпрос, тя е за хора, които могат наистина да четат и усъвършенстват себе си. Ще цитирам почти дословно краят - прочетохте ли книгата? А разбрахте ли я?

от Рени Ференджиева / дата: 15 сеп 2014

Не бих я препоръчала на приятелите си.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Иван Колев Крумов / дата: 15 сеп 2014

Всъщност заслуата е на Станимир Йотов.
Ако не беше той, щеше да я издаде някое "голямо" издателство и да я пусне с ужасен превод и идиотска корица.
Така че благодарете на него и се радвайте, че още издава, че както е тръгнало...

от Разочарована / дата: 15 сеп 2014

Една от най-слабите книги, които съм чела през живота си!

от Гергана Т / дата: 14 сеп 2014

Прекрасна книга! Историята вълнува и не те оставя безразличен. Фактът, че има толкова много коментари тук е доказателство за това.
Силно я препоръчвам!

от огледало / дата: 05 сеп 2014

не е за всеки! удоволствие за сетивата, развитите! трябва да се чете бавно, всеки ред е трошичка .. любов!

от Павел / дата: 11 авг 2014

Страхотна книга!

от Облака Атлас / дата: 18 фев 2014

Посредствена книга. Някои писатели смятат читателите си за стадо малоумни овце, които нямат никакви естетически и художествени критерии. Облакът похвали се дължи на изпаренията от празнодумството на един нищописач.

от Алекс / дата: 17 фев 2014

Невероятна книга! Стана ми една от любимите!

от Теодора / дата: 02 фев 2014

Гениална книга, но като пречка виждам правописните грешки ( основно в немските думи). Не мога да разбера защо книга с такъв тираж съдържа толкова много грешки и единственото ми обяснение е, че е казано, че главните герои не са с перфектен немски (завършили са 3-4 клас) и затова има несъответсвия и в писмената им реч? Някой ако има идеи по въпроса, моля да сподели, защото наистина доста смущаващо е да четеш толкова силна книга и да се чудиш постоянно за правопоса на думите. Благодаря предварително ! :)

от Геро / дата: 27 яну 2014

Заслугата за хубавата книга е на Станимир Йотов.

от Галина / дата: 27 яну 2014

Мисля, че си заслужава. Тъжна е, но според мен е наистина хубава и има много смислени неща в нея. Обаче зависи от човека, който я чете.

от Парфюмът / дата: 07 дек 2013

Много прехвалена и адски разочароваща. Нямало само български графомани, имало и чужди. Авторът не умее да пише, а да разказва никакъв го няма. Налага се от определени кръгове, които понятие си нямат от литература и книги. Загуба на време и пари.

от Дарина Златкова / дата: 07 дек 2013

Прекрасна книга! Вълнуваща история, изключителен стил на писане!

от Относно по-долото мнение / дата: 29 юли 2013

Типично мнение за фен на Лудогорец (-:
На стадиона е къде, къде по-интересно...

от Лудогорец шампион / дата: 08 юли 2013

Претенциозна и скучна книга.

от Ина / дата: 07 юли 2013

Имах предвид отверТка.. Ето колко лесно се допускат грешки.

от Ина / дата: 07 юли 2013

Всеки, който се е докоснал до "Задната къща" на Ане Франк и е останал очарован, може да се довери на "Крадецът на книги".
"Крадецът на книги" е един такъв гениален роман, при който в края имате желание Смъртта да ви бъде приятелка.
Историята е сърцераздирателна, болезнена, но истинска. Префърцунените изречения в другите романи държат думите далеч от реалността. Героите в "Крадецът на книги" говорят простичко, но с дълбок смисъл. Техните проблеми стават ваши проблеми, техните малки радости ви носят удоволствие.
Лизел доказва необходимостта от книгата и я утвърждава. Спасението благодарение на литературата, дори в най-тежките моменти, е факт.
Маркъс Зюсак трябва да се изучава в училище. Той ще се превърне в класика.
Единственото, което не ми хареса, въпреки прекрасното оформление на книгата, не е свързано с грешките на немски, защото не го изучавам и няма как да ги открия. Проблемът беше свързан с грешките на български и пропуснатите букви в някои имена (ХанС, МакС). Не претендирам, че съм безгрешна, но аз пиша коментар, който едва ли някой ще прочете. Отговорност е да пишеш книга, отговорно е и да редактираш вече представеното, затова препоръчвам на издателството следващия път да прочете поне веднъж вече готовия роман, защото грешките се намират лесно. Например - оверТка :)

от Мимс / дата: 03 яну 2013

"Крадецът на книги" успокоява. Смъртта сама не се представя за това, за което я мислим. Тя, едва ли не, е изкл. подходящ събеседник на много теми. Едновр. е лоша и добра.
Изречения от типа на "Той умееше да бъде незабележим, дори когато е в предната редица" цепят мрака.
За да не понесеш ставащото в разказа твърде тежко, трябва да се дистанцираш. Бъди оптимист и в най-мрачните моменти от книгата.
В нея отново се доказва, че хитлеровата глупост е безгранична, но "трябва да признаем, че той има желазна воля".
Доставя ти удоволствие да потъваш в света на Лизел, сякаш си частично като нея.
Има едно неписано правило: не разказвай на човек, който не е дочел книгата, какво става там. Това провило смъртта нарушава. И с право. Ако не беше загатното какъв е краят някъде назад в книгата, изненадата щеше да бъде неприятно колосална.
Честно, колкото и кусури да намерите на разказа (защото никой не е безгрешен), аз най-искрено СЕ ЗАБАВЛЯВАХ!
Обичай живота, НЕ чакай смъртта!

от Анелия / дата: 09 авг 2012

Страхотна книга!
Горещо я препоръчвам!

от Михаела / дата: 17 юли 2012

Преди време прочетох книгата и мога да кажа, че е една от най-любимите ми - страхотен стил на писане и наистина те грабва. Силно я препоръчвам !

от Венци / дата: 31 яну 2012

Прочетох книгата за кратко време. Мога да кажа, че първите сто страници не ми бяха особено интересни, но любопитството ми, какво следваше по-нататък беше огромно. След последната прочетена страница, мога да кажа, че книгата е интересна. Трябва да се чете внимателно и да се вниква много добре в детайлите и всяка една дума, за да се усети истински смисъла и!

от Игрословецът / дата: 15 дек 2011

Не мога да намеря думи, които да опишат шедьовъра, създаден от този писател.Не съм очаквал през 21-ви век някой да напише подобна книга.... Който не я е чел е пропуснал много.Вече благородно завиждам на тези, които тепърва щесе докоснат до книгата....

от Мери / дата: 29 сеп 2011

Книгата е написана на английски език. Ако отворите англоезичните издания, ще видите, чи никъде не се спазва немския правопис. Търсено е, да.

от Diana / дата: 17 сеп 2011

Сега я дочетох. Впечатлена съм. Очарована...
А що се отнася до грешките в думите, изписани на немски, нали не очакваме Смъртта да владее книжовния език на всички, от които е
'обсебена''- търсен ефект е.

от Поли / дата: 10 сеп 2011

Към Галадриел... Ето едно от предимствата на това да не се учат чужди езици (-:

от Галадриел / дата: 02 сеп 2011

@ Поли : на хора, учили немски.

от Поли / дата: 01 сеп 2011

Страхотна книга! На мен пък някакви Apfel (ябълка) и Dummkopf (глупак) не могат да ми развалят удоволствието. На кой му пука за такива неща?!?!

от Галадриел / дата: 01 сеп 2011

Книгата е великолепна - такива описания на небето, страхотни сравнения на героите, изтъкване на безполезността на войната и доказателство за човечността на хората даже и в най-тежките времена. Накрая очите ми се насълзиха, неповторима книга просто.

Обаче като немска възпитаничка съм изключително разочарована от изданието! Бива ли при толкова хиляден тираж на книгата, издателите да не се посъветват поне с един немскоговорящ?! Имаше елементарни грешки на думи като Apfel (ябълка), Dummkopf (глупак) и още много други! Това ми развали удоволствието от тази прекрасна книга!

от Rosie / дата: 07 юни 2011

До Илиян: много зависи какво точно искаш да прочетеш: ако става въпрос за начин на изказ и боравене с думите, книгата, която най- много ми прилича на тази е \"Тринайсетата приказка\" на Даян Сетърфийлд.
Няма нищо общо като сюжет, но изказа, начина на поднасяне на информацията и играта с думите са подобни. Освен това прекрасен превод.

от Илиян / дата: 07 юни 2011

Може ли някой да ми препоръча книга толкова интересна като тази?

от Антония / дата: 31 май 2011

Вълшебна книга!!! - уникална и неповторима, истински шедьовър!!!

от Даниел Б. / дата: 07 май 2011

Авторът е със сигурност много способен. Светът, който е изградил, сложните образи и повествованието са неповторими. Препоръчвам тази книга на всеки. Действието се развива в трудно време, но в никакъв случай не бих казал, че е трудна за четене, защото е завладяваща и не пуска читателя от първата до последната страница.

от Обичащият книгите / дата: 26 апр 2011

Книгата е невероятна! Препоръчвам я на хората, които обичат да четат стойностна литература!

от kosta / дата: 28 мар 2011

Книгата е невероятна. Краят е безумен. Браво.

от Поли / дата: 28 мар 2011

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Май не мога да добавя нищо повече. Омагьосваща книга!

от Rosie / дата: 07 фев 2011

Много харесах тази книга, но не по причините, които повечето коментиращи са посочили. Книгата е уникална, поздравления и за изключителния превод. Думите са това, което ме срази- авторът толкова добре борави с тях, смисъл, символика, сравнения, които могат да те оставят в изумление. Само мога да се възхищавам на такъв стил на писане, определено занапред ще я препрочитам много пъти точно заради хилядите неповторими изрази.
Другото, което много ми хареса е, че тази тъжна история е поднесена без грам злоба и това прави абсурдите на войната още по-ужасяващи и омразни. Мисля,че всеки може да намери какво да хареса в \"Крадецът на книги\".

от Саша / дата: 04 фев 2011

Не ми харесва - прекалено много мрак лъха из всички страници... Бях привлечена от оригиналната хрумка на автора да разкаже история от името на смъртта, но такава реално няма, изключвайки първите редове на всяка глава. Иначе действието се движи мудно и, честно казано, не ме развълнува, което пък от своя страна ме накара да я зарежа, след като прочетох 2/3 от нея...Май няма да се върна да я дочета!

от Киара / дата: 31 яну 2011

Вълшебна книга. По принцип не обичам романи, чета някакви по- суховати неща, понеже при романите освен един гол сюжет рядко можеш да намериш послание ( разбира се, с някои гигантски изключения, каквото е и тази книга ), но тази ме разтърси още от първите редове, за пръв път плача на книга.
Определено обаче е нужно преиздаване и поправка на грешките. Оставете българските и пълния член, всяка втора немска дума е сбъркана.
Препоръчвам на всекиго това късче съвършство. (:

от Mани / дата: 26 яну 2011

Уникална книга.. не мога да каже, че я прочетох на един дъх..може би на няколко, защото отвреме на време просто ти спира дъха докато я четеш! Малко е тежка, но наистина си струва да се прочете :) Не вярвах, че ще бъде толкова добра тази книга и толкова сълзи изтекоха докато я прочета ! Струва си всеки да я има или поне да я прочете 1 път :))))

от Стела / дата: 27 сеп 2010

Освен всичко казано до тук (което си е вярно), трябва да се спомене, че книгата е тежка и мрачна. Чете се лесно, историята върви бързо и интригуващо, но въпреки горчиво-смешните моменти, си е една тъжна история. Не знам защо, но някои мнения и краткото описание ме накараха да си мисля, че книгата ще е едва ли не забавна, ...но не! Иначе наистина е добра и не съжалявам, че я прочетох!

от Петя / дата: 18 сеп 2010

Разтърсваща, запомняща се книга! Изумително е как някои автори са благословени с умението да боравят с думите по такъв блестящ начин!

от Николинка / дата: 10 авг 2010

Току що завършип прочита на книгата.
Много съм развълнувана и ми трябва време, за да преживея историята. Книгата е написана с простички думи, но в нея има почти всичко, което може да те разтърси.
Дано някой добър режисьор да направи филм по книгата.

от Николинка / дата: 10 авг 2010

Току що завършип прочита на книгата.
Много съм развълнувана и ми трябва време, за да преживея историята. Книгата е написана с простички думи, но в нея има почти всичко, което може да те разтърси.
Дано някой добър режисьор да направи филм по книгата.

от ели / дата: 09 авг 2010

Много хубава книга!

от Gabs / дата: 01 авг 2010

Невероятна книга.Прочетох я на един дъх.Най-интересното е,че разказва за случка,която може да се случи на всеки човек.Горещо я препоръчвам на всички.

от Крис / дата: 09 юни 2010

Тази книга е невероятна!!! Не бях чел такова нещо от много време. Понеже ме заинтригува, прочетох за нея едно друго и никак не се учудих, когато видях, че сред 50 най-продавани книги за последните 3-4 години, въпреки че е издадена още пред 2007 г. И книгата наистина е класика.

от Деница / дата: 20 май 2010

Книгата ми харесва много. Не съм я прочела цялата, но до където съм стигнала, смея да кажа, че е върховна. Провокативна!До сега не бях чела подобно произведение, в което разказвач да бъде смъртта. То всъщност това ме и грабна, както и стилът на автора. Дано я прочета по-скоро, предвид ангажираността ми.

от Денис / дата: 19 май 2010

Каква книга! Все още не мога да повярвам, че някой е в състояние да напише подобно нещо в наше време.

от Rosie / дата: 11 май 2010

Купих си я- привлече ме корицата, а като видях и описанието отзад и още повече ме заинтересува. Започвам я в най- скоро време!

от Another opinion / дата: 09 май 2010

Току що я завърших. Утре започвам да я чета пак. Отначало!

от my opinion / дата: 09 май 2010

За голямо мое съжаление не ми хареса.
Не казвам, че е лоша, просто не е моят стил.
Не я дочетох и не вярвам да направя опит.

от sironojka / дата: 03 май 2010

страхотна!!! вече е една от любимите ми книги! горещо я препоръчвам :)))))

от Владимира / дата: 29 апр 2010

Много съм развълнувана, току що я прочетох и още ми трепери под лъжичката. Книгата е страхотна, стилът е неописуем, с малко думи се създава изключително богат образ. Поздрави и приятно четене на всички, които се спрат на тази книга!

от Вики / дата: 10 апр 2010

Аз също чета книгата. Страхотна е! Не съм се натъкнала на чак толкова грешки. Има тук-там, но къде няма? И освен това романът е невероятен!!!

от trace / дата: 09 апр 2010

Чета я в момента, но тези правописни грешки направо ме убиват! Дори имената на някои от героите са изписани по различен начин- да се чудиш кой е верният! Много е разсейващо и дразнещо.. а самото издание е хубаво, а за книгата..добре върви.

от partee / дата: 08 апр 2010

Невероятна книга!

от Katia / дата: 07 апр 2010

Здравейте,
книгата е невероятна!! Препоръчвам я на всички, които искат да прочетат нещо смислено, казано по прост начин. Една от най-добрите книги, които съм чела напоследък и определено несравнима с никоя друга!!!

от Поли / дата: 25 мар 2010

Наистина възхитителен роман. Плаках за Руди още от средата на книгата и смеех с глас на дръзките му провокации. Смъртта на Ханс ме опустоши, а образът на Роза Хуберман, спяща с акордеона в скута си, още не може да излезе от главата ми. А Смъртта в тази книга е в едно от най-симпатичните си превъплъщения.
Щом млади писатели могат да пишат по-този начин, значи издателите все още не са убили литературата, както ми изглеждаше през последните 10-15 години.

от Най-после / дата: 19 мар 2010

Купих си я. Довечера я почвам и нямам търпение. Прочетох няколко страници. разказвачът е Смъртта, която започва със съобщението на един малък факт: Ти ще умреш. Изключително образен и провокативен стил. Както научаваме от самата Смърт, в историята се разказва за:
* Едно момиче
* Известен брой думи
* Един акордеонист
* Няколко фанатични германци
* Един еврейски юмручен боец
* И много кражби
Дотук я прочетох...

от Десислава / дата: 16 мар 2010

Хайде бе, всички ми надуха главата с тази книга, кога ще излезе? Откога гледам анонси в други книги, че се очаква. Миналата година Хеликон са я продавали на английски език, ама ми казаха ,че вече е изчерпана.

от 6mo / дата: 16 мар 2010

Съгласна съм с Маниакалната фенка, и аз много харесвам корицата. Знам за какво се разказва, но още не мога да я намеря в книжрниците. Нямам търпение да я прочета!!!

от Маниакална фенка на Крадеца на книги / дата: 14 мар 2010

Признавам си, че съм маниакална фенка на тази книга. Въпреки, че е малко сложна, направо си осъвършенствах английския покрай нея, прочетох я два пъти. Това наистина е вдъхновяващ модерен роман, по който в САЩ са луднали дори тийнейджърите, макар че според мен книгата е по-скоро за големи.
А тази корица, която са избрали българските издатели, ми е любимата. Напълно предава духа на книгата. Сякаш е издание от времето на Втората световна война. Моето издание е с някакво домино и доста скучно.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ:

„Крадецът на книги” е отнемаща дъха книга!

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ:

ТОВА Е РАЗКАЗ

на Смъртта

за смъртта

за живота на едно момиче – Лизел Мемингер, обичащо да чете и краде книги

за разруха и спасение

за кражби и дарове

за омраза и любов

за усмивки и сълзи

за германци, евреи, нацизъм, Хитлер и война…

БЪДЕТЕ ГОТОВИ ЗА:

Изящния език на Маркъс Зюсак!

И ОЩЕ НЕЩО ВАЖНО:

Това не е книга, която ще забравите.

Това е книга, която ще прочетете повече от веднъж!

И ПОМНЕТЕ ДУМИТЕ НА СМЪРТТА:

„Една малка истина

Аз не нося коса или сърп.

Нося само черна мантия с качулка, когато е студено.

И нямам онова подобно на череп лице,

Което обичате да ми приписвате

Искате да знаете как изглеждам?

Ще ви помогна. Намерете си огледало,

Докато продължавам да разказвам...

 

Аз съм обсебена от хората.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Историите, разказващи за времето на Третия райх, са много, изписани са хиляди страници. Темата е толкова предъвквана, че читателите вече гледат скептично на книги, занимаващи се с нея. Какво ново, питат те, и най-вече – защо отново да се връщаме към това?
Само че това е един съвсем нов поглед. Никой никога не е поглеждал към събитията през очите на Смъртта. Най-впечатляващото е, че този странен „Наблюдател” е напълно изграден характер, а не някаква абстрактна персонификация на авторовото отношение. Смъртта възприема света различно, затова и историята е различна. И представете си какво се получава, когато такъв разказвач разказва историята на малко момиче, чиито гърди са прогорени от скритата под дрехата книга, току-що спасена от кладата...

Николина Бочева, Хеликон - Витоша, София

Какво е животът?
    
Само Смъртта може да го обясни. А тя казва, че е просто нюанс на небето.
    
Лизел е просто едно малко момиченце, което е преживяло толкова, колкото един възрастен едва ли би понесъл. Тя среща Смъртта три пъти и след всеки следващ остава все по-сама. Всичките й близки умират, остават само книгите.
    
 „Крадецът на книги“ е невероятен разказ за необикновени събития, толкова човешки и силни, че самата Смърт не остава безразлична и се заема да ви ги разкаже. Убедете се сами!

Даниела Семова, приятел на Хеликон Велико Търново

За пореден път се изумявам как толкова млад автор пише толкова добра книга. Но явно дарбата си е дарба, а култивацията й само помага. „Крадецът на книги” е публикувана, когато Маркъс Зюсак е само на 30 години – 2005 г. От тогава печели множество награди, международен бестселър е, успя да си спечели много добро име и в България.
Смъртта е интересен разказвач, издава малки тайни, оставя читателя леко разочарован от разкриването на подробности от следващите глави. Само че това са подробности все за нечия смърт, а подозирам, че Смъртта просто е като всички останали – обича да го-вори за работата си.
Крадецът на книги е малката Лизел, първата открадната книга е наръчник на гробаря, а докато Втората световна война разрушава света на живите, за да изгради вселена на мъртвите, Лизел краде, чете и пише книги, за да оцелее. И през цялото време Смъртта я гледа в очите, разрушавайки митовете, че дебне иззад лявото рамо.
За мен това е изключително добре написана, много истинска, много тежка като тема-тика, но като стил и повествование – лека за четене книга.

Светослава Кръстева, приятел на Хеликон - Шишман

Едно малко момиче танцува със смъртта ! И на всичкото отгоре краде книги! Защо ли е всичко това? Това са удивителните и въпросителните, които изникват в ума на читателя, който се осмели да остане насаме със загадъчно оформеното книжно тяло на „Крадецът на книги“.
Това е книга за силата на книгата, за магията, чрез която 9-годишната  Лизел Мемингер  успява да оцелее в духовния и физически хаос  на нацистка Германия. Книгата е врата към изгубения свят на хармония, покой и сигурност.
На езика на  модерното  поколение, към което сам принадлежи  Маркъс Зюсак, разказва историята на един физически и емоционален свят, все по-непостижим, неразбираем и чужд на съвременната младеж.  Не случайно повествованието е  показано през невинните, любопитни и очарователни в своята наивност детски очи на Лизел. Това е историята на най-тъмните времена на война, хаос и терор, в които човешката доброта и достойнство се оказват по-силни от примитивните инстинкти и масово безумие.

Флорика Велева, Хеликон - Благоевград

„Понякога прочиташ книга толкова специална, че ти се иска да я носиш със себе си за месеци напред след като си я прочел, само за да останеш близо до нея…”


М.Зюсак


Както казват от „Хорн Бук Магазин” този роман не трябва да бъде четен, а обитаван…


Запомнете името на Маркъс Зюсак, защото това не е просто поредния писател, пишещ за Холокост. Да дадеш ново лице на Смъртта. Да я дариш със свръхсетивност. Да я „облечеш” в цветовете на небето при изгрев и залез. Да не я величаеш и превъзнасяш, а да я покажешв „работна” среда.


Кой най-бързо надушва кръвта?! Възможно ли е Смъртта да бъде съпричастна?! Доколко и поради КОГО Тя е „обсебена от хората” ?


За Лизел Мемингер писаното Слово е истинския Насъщен.Тя се влюбва до болка в ДУМИТЕ. ЧЕТЕ ги, срича ги, ДИША ги, КРАДЕ ги, а накрая ги и ПИШЕ.


Но ЗАЩО ще и се прииска и да ги УБИЕ?! Един мимолетен порив, породен от безумните загуби, които ще променят из основи нейния, твърде крехък свят. Заспиващ по детски, наивно щастлив, а осъмваш като пълен сирак. Няма ги виковете на мама „Saumensch”,няма я твърдата буза на татко, нито сребърните му очи, няма я онази, златната коса на Руди, няма я улица „Химел”, поне не като познатите и обичани очертания…


Чрез метафоричния си език и противопоставянето на образите на Хитлер и евреина Макс, Зюсак постига гротесков ефект от ранга на „ Великият диктатор” /филм на Чаплин, който осмива нацизма като идеология/. Както знаете Чарлс Чаплин НЕ Е евреин по произход, но е бил открито ненавиждан от Адолф Хитлер.


В заключение ще кажа, че не само Смъртта е докосната от съдбите на главните герои от книгата. Едва ли има Четящ, който би останал безучастен. Това, което Маркъс Зюсак прави с книгите си, прилича на бомба с ХУМАНЕН механизъм. Да те задейства е най-малкото. Идва ново стъпало –борба за човешките права на всички хора, без значение от пол, раса, вероизповедание и т.н.

Веселина Желева, Хеликон Бургас

"Крадецът на книги" няма да открадне книга от Вас, а единствено Вашето внимание. Ще изпитате и най-скритата Ваша емоция от вълнение до спокойствие, от тъга до радост, ще достигне до дълбините на сърцето Ви и ще останете безмълвни. А историята му ще Ви накара да препрочитате тази книга отново и отново...

Силвия Каръкова, Хеликон Сливен

„Крадецът на книги“ е поразителна и необикновена история, разказана от най-странния наблюдател – Смъртта. Но още по-интересното е, че всъщност именно Смъртта е достойният и състрадателен разказвач на жестокостта и безчовечността на хората по време на Втората световна война.

Книгата разкрива живота на малката Лизел, срещата й с опустошенията на войната и спасението, което й носят книгите. Младата героиня има изключително труден живот, но все пак успява да остане с високо вдигната глава, запазила себе и обичта към близките си.

За да премине през всички трудности, малкото момиче се осмелява да краде единствените неща, които й носят утеха, очарование и спокойствие – книгите.

Въпреки ужасяващата реалност на войната, в тази история има смях, любов и надежда. Смъртта поставя под въпрос стойността на човечеството и неговата ужасяващо погрешна преценка за справедливост.

Тази книга е саркастична, трогателна и остроумна и наистина може да промени начина, по който гледате на света около себе си.

Даниела Aпостолова, Хеликон Варна

Чудесна книга, която не толкова прочетох, колкото почувствах.

Разгарът на Втората Световна война, нацистка Германия – време на заблуди, лъжи, време на страх от различното, време на насилие и срам. Когато целият свят трепери, изпълнен с несигурност и болка, едно момиче намира верния път в себе си и го следва упорито въпреки трудностите и препятствията.

Книга за смелостта да се отличаваш в тълпата във време, когато дори цветът на очите ти може да бъде „опасен”.

Книга за любовта към книгите и хората.

Книга за личната борба на един бояджия, едно малко момиче и един еврейски юмручен боец, чиито съдби се преплитат завинаги.

Книга, която предизвиква сълзи и усмивки.

Книга, която оставя отпечатък в ума и сърцето.



Катерина Жечева, Хеликон София - Витоша