„Пловдив през Средновековието IV—XIV в.“ е монографичен труд, посветен на втория по големина съвременен български град — един от най-забележителните балкански градове прел разглежданата епоха. Това е книга за неговата история през ранновизантийския период и цялата средновековна епоха, която за християнския свят на Балканския Югоизток приключва е покоряването на Византийската империя от османските турци. Голяма метрополия през Античността в Тракия на р. Марица, Пловдив и през Средновековие и продължава да бъде една от най важните и най-големите крепости но диагоналния път прел Балканския полуостров, свързващ Западна н Централна Европа с Изтока. През Ранното Средновековие и времето до началото на ХШ в. той е имперски град — важен административен, военен, стопански и митрополитски византийски център, унаследил богатите антични традиции в областта на урбанизацията и градския живот п продължил своето развитие в характерните направления за византийската градска култура през същинското Средновековие. През IX в. за кратко, а през XII и XIV в. за по-дълги периоди от време той е град в пределите на българската средновековна държава и като такъв е завладян от османските турци. След XI в. в неговия пъстър етнически състав, в който доминират гръцкият и арменският етнос, постепенно се увеличава присъствието на българите независимо от неговата политическата принадлежност. В труда са привлечени максимален брой и разнообразни по своя характер извори, използвани в двата големи дяла на книгата: Политическа история и Пловдив и неговите раждани. В първи дял са разгледани политическите събития, пряко или косвено свързани е Пловдив през разглежданата епоха, а във Втори дял са представени следните обобщаващи теми: топография, етнически състав, социална структура, гражданска и църковна администрация, религия и църква и пътища, свързващи града с териториите на Балканския полуостров и извън него. Имената на Пловдив през вековете е заключителната част на книгата.