Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ще говорим за книги?!

Това е една от любимите ми теми. Обичам да говоря за книгите и да слушам за тях. Особено вълнуващо е, когато събеседникът ти е книга.

„Къщата от хартия” е история, в която главен герой са книгите. Тя разкрива  неща, които може би сте усещали, но никога не сте разбирали, въвлича  в едно несравнимо и  интересно разследване с неочаквана развръзка,  разкрива  една непозната страна от въздействието на литературата. Позволява  докосването до тайната на книгите, които са превърнати в нещо интимно и сакрално, в дом за мечтите и копнежите. Ще повярвате във всички онези неща, които се случват и в света на измислицата, и в реалността.

Краткият роман на Карлос Мария Домингес е изключителен събеседник.

История, която в частност разказва за педантичното отношение към книгата, но в общ план за пагубния край, който се явява  като естествено следствие от силната фикция.

Действието се движи непрекъснато на границата между реалност и измислица - започва със смъртта на една жена, разказва за книгата, която тя притежава, отключва разследване, което води до мечтата на един човек...

Мечта – може би обречена...

„Книгите променят съдбите на хората.”

Тази малка книжка разказва една история, в която главен герой са книгите и хората. История за обсебваща страст. История за ... къщата от хартия, която един страстен библиофил съгражда от огромната си колекция  книги, събирана с години и превърнала се в негов живот и съдба...

А впоследствие в негов дом и дори в гроб на душата му.

Това книжле ни разказва най-вече за страстната маниакалност, към която човек е склонен и за която обектът няма значение.

В тази история това са книгите. Те са един от онези предмети, които се притежават материално, но се консумират духовно. И когато  човек премине границата и започне да ги възприема само като предмет, върху който да гради живота си като купува и колекционира с неудържима страст, това се превръща в лудост, а книгите губят своята стойност. Така те се превръщат само в едно книжно тяло, в една тухличка, която гради библиотеките.

Обсебването и колекционерската страст в човека се пораждат от усещането за празнота и бедност дълбоко вътре в душата, която крепи себе си не върху нещо изконно, а върху нещо нетрайно. Важното е да прозреш, както и разказвачът на тази история открива за самия себе си, къде е линията между любовта към книгите и лудостта.