Книгата представя стиловото и тематично разнообразие на творчеството на драматурга Оскар Уайлд: „Вера или Нихилистите” – първата му пиеса; „Саломе” – първият му хит; „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” – първата му сатира на висшето общество; „Le Sainte Courtisane или Жената, покрита с бижута” – последната му, незавършена пиеса.
Пиесите са в нов превод, като „Вера” и „Le Sainte Courtisane” излизат за пръв път на български.
Заради блестящото остроумие и прословутите афоризми на Уайлд пиесите му са доста приятно, свежо и мъдро четиво.
Историческата трагедия „Вера или Нихилистите” разказва за една силна и горда жена, чиято интелектуалност и амбиции биват жестоко съкрушени от страстна и пагубна любов. За съжаление, понякога животът имитира изкуството и на 1 март 1881 г. руският цар Александър II е убит от нихилисти. Премиерата на пиесата е отложена заради антимонархическите настроения в нея, което поражда страх у английското кралско семейство и особено у принца на Уелс, женен за руската принцеса Александра и зет на сестрата на убития цар.
„Саломе” е вдъхновена от библейския сюжет за обезглавяването на Йоан Кръстител от цар Ирод, но извежда на преден план темата за сексуалността. Заради това над пиесата е наложена тежка цензура. Поставена е във Франция и пожънва луд успех, като скандализира с това, че за пръв път на сцената е представен стриптийз – танцът на Саломе със седемте воала.
„Ветрилото на лейди Уиндърмиър” изобличава лицемерието в брака. Остроумните сентенции и изненадващите обрати в пиесата по-нататък се превръщат в запазена марка за Оскар Уайлд, който разчупва клишетата на жанра и преобръща представите за модерен театър.
“Le Sainte Courtisane или Жената, покрита с бижута” също е вдъхновена от легендата за Саломе и показва самоунищожителната трансформация на добродетелта в сладострастие, едновременно пречистваща и пагубна за душата.
След безспорния шедьовър „De profundis” издателство „Персей” продължава да радва почитателите на Оскар Уайлд, този път с издаването на сборник с четири негови пиеси. Още приживе Уайлд е определян за един от колосите на модерната англоезична драматургия. Две от пиесите излизат за пръв път на български език, а други две - шедьоврите „Саломе” и „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” се появяват в нов превод.
Написана през 1891 г., „Саломе” е изключително скандална за времето си и нейните представления са цензурирани в Англия чак до 1931 г. Отегчена от копнежа на другите мъже по нея, младата и изкусителна Саломе превръща отказа на пророка Йоан да приеме любовта й в предизвикателство на живот и смърт. „Ти бе единственият мъж, когото съм обичала” – казва тя, но тъй като това признание няма никаква стойност за обекта на любовта й, тя прави всичко възможно да предизвика смъртта му. Постигайки своето, тя не намира удовлетворение, а още по-голямо страдание, което приключва с убийството й.
Една година след „Саломе” Уайлд написва „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” – още една от пиесите, които преобръщат представите за модерен театър. Добродетелна съпруга и майка, образец за поведение в светските среди на висшето общество, младата лейди Уиндърмиър с ужас научава, че нейният съпруг вероятно има връзка с друга жена. При това жена, чиято съмнителна слава нараства с нови и нови завоевания. Семейство Уиндърмиър е пред разрив, а самата лейди Уиндърмиър е на прага на съдбоносен избор, който би могъл да я тласне в бездната на позора и безчестието. Най-неочаквано причината за нейното страдание се превръща в неин ангел-спасител, а ветрилото също има сериозна роля в развитието и разрешаването на интригата.
Пиесата е истински триумф на гения и остроумието на Уайлд. Играта на думи, парадоксът и провокацията са оръжията, с които той зашеметява и покорява и публика, и критика. Друга запазена марка на Уайлд , която му носи и успех, но и славата на човек, който скандализира, е осмиването на викторианска Англия, на нейния фалшив морал, на цинизма на сноба и т.нар. висше общество, прикрити под маската на пуританската благопристойност.
Повече от един век след смъртта му безсмъртният ирландски гений е един от най-четените автори в света. Творчеството му не е придобило статута на безспорен, но вече мъртъв канон, каквато е съдбата на все повече класици. То не е загубило нищо от живата връзка между твореца и читателя, такава, каквато тя е била преди повече от 100 години. За един свят, в който вкусовете, модите, стойностите се менят със скоростта на смяната на деня с нощта, това може да бъде доказателство само
Флорика Велева, книжар Хеликон Благоевград
Ирландски писател, роден в Дъблин; учи в Дъблин и Оксфорд, където се присъединява към естетическото движение "изкуство за самото изкуство". Уайлд впечатлява лондонското общество със сензационния си стил и остроумните си забележки. Публикува Poems 1881 и пише приказки, литературна критика и дългото политическо есе “Душата на човека при социализма” 1891. През 1891 излиза единственият му роман “Портретът на Дориан Грей”. Пише елегантни светски комедии, изпъстрени с афоризми и парадокси: “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” 1892, “Жена без значение” 1893, “Колко е важно да бъдеш сериозен” 1895, “Идеалният мъж”: 1895. Библейската драма “Саломе” 1893, написана на френски, е забранена от британския цензор и е поставена за пръв път в Париж през 1896 със Сара Бернар в главната роля. Един от любовниците му е лорд Алфред Дъглъс, чийто баща предизвиква Уайлд да заведе дело за клевета, което завършва със социалния крах и финансовото разорение на писателя.
През 1895 Уайлд е осъден на две години затвор за хомосексуализъм, а след излизането си от затвора живее във Франция. Поемата “Балада за затвора Рединг” 1898 и книгата De profundus1905 са посветени на връзката му с лорд Алфред.
Погребан е в Париж.