Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич. Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя...
Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон. Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите...
"Войната противопоставя една Франция, която не е неговата Франция, на една Русия, която не е неговата Русия..."
Воден от любов към Полин, Арман прави фатален избор - присъединява се към апокалиптично изтеглящите се разбити французи. Така намира тъжната си съдба в Париж...