Светът винаги ще има нужда от добри постъпки, от взаимни жестове на подкрепа, грижа и внимание. Помагайки на другите и приемайки от тях помощ, ние се включваме в общността, проявяваме се като социални същества. Няма по-силна изява на специфичното човешко отношение към околните от съчувствието, съпричастието и действията за облекчаване на другите в техните неволи. Сега сякаш повече от всякога се нуждаем от целия арсенал на просоциалното поведение – от героичните постъпки за спасяване на хора при природни и социални бедствия до състраданието към непознати. В съвременното общество, което е белязано от изключително динамични процеси, големи групи от хора сменят местожителството си и попадат на нови, непознати места, където някой трябва да им помогне да се ориентират в местната култура; работните места също се сменят често, а това предполага помощ от колегите; все повече хора се борят за оцеляването си; нараства престъпността и все повече хора имат нужда от намесата или подкрепата на околните; дори тривиалните социални и емоционални проблеми не могат вече да намерят решение в изградени по-рано социални мрежи за подкрепа, защото последните често са разрушени. Развитието на общественото съзнание бележи повишена чувствителност към проблемите на нуждаещите се, което намира израз в глобални акции (например, помощ за жертвите на глада, на земетресения, на СПИН, на хората с увреждания и т.н.), в национални и местни инициативи или индивидуални жестове на добра воля.