Невероятна книга, Милена е уникална писателка.
И като човек е страхотна, и като творец - не някой проклет темерут с болни амбиции... Винаги усмихната, винаги добра... И не под въздействието на алкохола като колегата й Калинчо, а защото има добра душа.
Аз, бLогинята
Автор: Милена Фучеджиева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 459 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789548657433 |
| Баркод | 9789548657433 |
| Категории | Есеистика. Публицистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Винаги съм била там – в този сън в сън, в постоянното съмнение, че това, което ми се случва, не ми се случва, а го сънувам, с постоянното убеждение, че привидното е измислено от мен, от подсъзнанието ми, че аз съм създадена от себе си и от никого другиго, автор на собственото си безумие и всички участници в него, хора с имена и лица, които не съм сигурна, че са техни, по-скоро те са играчи в някаква игра без правила, в която непрекъснато конструираш, велик архитект на безкрайното търсене, лутане, незадоволим създател на пропасти и препятствия за преодоляване, а някъде дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, там, където е адът, от който няма връщане, отново лежи нещо измислено от мен, неслучило се, никога неизживявано, но достатъчно болезнено, за да бъде повод да създавам сън след сън, в който един живот да се наслагва върху друг, докато картината стане нечетима.
Уау, написах най-дългото си изречение.
Реалността винаги е под въпрос.
Никога няма да повярвам, че живея.
Милена Фучеджиева
Липсва ми напоследък хубава съвременна българска литература.10х за Милена Фучеджиева и издателите.
Книга - прелест!
Трябваше да имам тази книга !Браво!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Четях публикациите на Милена Фучеджиева в интернет. Влизах в нейния блог и ми харесваше стилът й на писане. Освободен и непринуден.
Зърнах книгата й “Аз, бLогинята”, след което веднага я прегърнах.
Обичам такъв магазинен стил на писане за нещата от живота. Калейдоскопичен.
Това, с което всеки от нас се сблъсква и реагира. Кратко, но стилно написано.
В този забързан свят тичаме нанякъде, незнайно за къде и е трудно текстове да задържат вниманието ни. Но при Милена е друго. Прочетеното ме кара да мисля и след като съм оставила книгата й. Самата авторка е разпъната между два континента. Описва събития и случки с хора в Америка и в България. И сякаш прокарва нишката, че преди всичко сме хора и ни вълнуват едни и същи събития; и страдаме, и се радваме по един и същи начин.
Научих неща, за които не съм знаела за Стравински, за сина на Силвия Плат, за митът България, за екзекуторите на Странджа, за абсурда да си български писател и ... за какво ли не. Тук там имаше разпръснати стихове и накрая авторски фотографии.
Това не е книга за тези, които обичат сладникаво сюжетните романчета или търсят тръпката на пикантното. Това е книга със собствен стил, за напреднали читатели.
Соня Кехлибарева, клиент на Хеликон Бургас
Вълнуващи текстове, в които прозира суровата ни действителност и ясната позиция на авторката. В типичния, модерен напоследък, блогърски стил, Фучеджиева успява да вплете във впечатленията с и още нещо - ранимост и човещина. Нещо, с което все по-рядко се сблъскваме в действителността.
Елена Йончева, Хеликон Витоша
