от Любомир / дата: 24 юни 2011

- Вярвате ли в извънземни -

Не знам дали ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев ще промените мнението си за съществуването им. Някои вярват, други не. Но пък заглавието
” Извънземното от Долна Митрополия” звучи достатъчно абсурдно и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът разказва e взето направо от истинския живот. Е, поднесено с фино чувство за хумор и голяма доза самоирония.
Авторът ни представя своите разкази с невероятното хрумване да ги озаглави по подобие на някои световни произведения. Започва с класическото „ Под игото”, минава през
” Война и мир” и „Малкият принц”, после се спира ” По пътя” , за да завърши накрая с
” Мамино детенце”.
Петър Марчев е много смешен автор. Стилът му е такъв, хумор, самоирония, минали събития, световни и регионални, както и днешни човешки надлъгвания и прегрешения, всичко това изобилства в разказите. Ако не цялата, то половината световна литература ни докосва с ярките щрихи на писанията му. На моменти обаче разказвачът няма никаква пощада към четящия. Показва обикновени, истински със своята силна болка истории, както ги е видял и почувствал.
Порасналото момче, простило след дълги години на приятеля на своя баща, неволно отнел живота му. Баба Костовица, погубила живота си, за да предпази от хорски приказки своя син Косьо. Благо и неговият неблагодарен приятел. Близнатото по челото недъгаво момче, проходило внезапно, за да се отблагодари на пенсионираната учителка, направила всичко, за да доведе при него надеждата. Комшийките баба Петковица и баба Райковица, които се скарват за едното нищо, а после колко мъка произтича от това.
Такива са героите на Петър Марчев. Първични, обичащи, мразещи, страдащи, прощаващи, но и вярващи. В това, че могат да променят ако не целия свят, то поне себе си към по-добро. Но нека най-напред се научат да обичат истински.
А колко от нещата, така скъпи и ценни за едно отминало време намира читателя в книгата. Дънките „Levis”, „Coca cola”-та и нейното българско подобие „Алтай”-я, руския „Москвич”, големия шоколад”Крава”, грамофонните тави с музиката на Назарет и Пърпъл.
И събитията през 68-ма в Чехословакия, и пътуването до светите места на Атон, и гюловото масло на казанлъшката долина, и още, и още…
Това е един свят, събран в сто и тридесет страници.
Светът на Петър Марчев, един човек който помни миналото. И който силно вярва в бъдещето. За което трябва да се пътува с вдигната глава.
А този свят е и нашият свят, което прави книгата му толкова близка до сърцата ни.

Л.Н.

от Г.Г. / дата: 15 юни 2011

„Извънземното от Долна Митрополия”. Това са българските истории, разказани като световни или световните, разказани като български. Тази книга не е просто римейк, пародия, травестия или закачка, това би било лесно. Тя небрежно отива отвъд това, задълбава с естествена лекота там, където усмивките замръзват – в истории, озаглавени „Война и мир” /в 801 знака/, „Клетниците”, „Романът на Яворов”…
Едно от най-забавните и драматични четива от последните няколко години, писани на български. Ако авторът Петър Марчев не беше извънземно от Долна Митрополия, Казанлък или еди-къде си, цветя на „Хеликон”* щяха да валят, журналисти и журита да му се радват и прочие, ама е. За добро.”
Георги Господинов, „Литературен вестник”

от Joe / дата: 29 мар 2011

WТF?

от Камен / дата: 04 фев 2011

Ето едно парче от книжката:

"Под игото


Е, знам че сте чували за Бойчо Огнянов и чорбаджи Марко.
Но сте чували и за урановите мини в Бухово, нали?

В случая става въпрос за едно съседно село, чието име няма да спомена. Бедата е, че подземната река, от която селяните черпели питейна вода, преминавала през урановите залежи. Затова в него не се раждали деца. А безплодните булки тръгвали по баячки и знахарки. Но без успех.

Така селцето паднало под игото на страховита демографска криза…

Само една лукава баба-билкарка от едно трето село се досетила как да спаси положението. Кой знае как, най-вероятно по метода на налучкването, тя усетила че дефектът е не у невестите, а у мъжете им.

Бабичката имала двама племенника.
Ергени.
Единият бил луничав.
А на другия косата му била близната - ей-тук, на челото.

След десетина години бабата вдигнала къща на три ката.
А племенниците си купили апартаменти в София, зона Ц.
Но по-важното е, че въпросното село, чието име не споменавам поради разбираеми съображения, се напълнило с дребна челяд…



Епилог
Да бе, щях да забравя - днес е футболният мач: отборът на Луничавите срещу тима на Близнатите...