Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Гледала съм документални филми за Монголия и съм слушала уникалното гърлено пеене, от което те побиват тръпки, но не бях чела художествена литература от монголски автор. И така пред погледа ми попадна „Необикновен човек“ на Сономин Удвал. Малка книжка, съдържа една повест и два разказа. Но този малък по обем текст ми даде друг поглед към необятните монголски степи, към традициите на една страна, която е била могъща на времето, също както и България, а днес  населението й е около 3 млн. души. Монголия е запазила много повече от ценностите и традициите на предишните поколения.

Сономин Удвал разказва леко, увлече ме в историите на Тегшее, Гурдоо, Жанцан и Завбал. Станах може би неволен свидетел на техните мисли и терзания, на техните разбирания за живота. Душевността на монголския народ не мога да сравня с друга; четейки тази книга, сякаш попаднах в един друг свят. На нормални човешки lвзаимоотношения, в които има и добро, и лошо, и любов, и лъжи. Но тези отношения са отражение на действителността, а не пречупени през призмата на фикцията, която понякога толкова изкривява реалността, че вече едва я познаваме.

Открехнете една вратичка ... към непознатата Монголия. Към един по-чист свят. Където ценностите все още означават нещо. Където един мъж откликва на отчаяната молба на една жена да вземе детето й.. за какво иде реч, ще разберете, като прочетете „Необикновен човек“ - книга за обикновените хора.

Книгата представлява ценен източник за народопсихологията  на  монголците, дава богата информация за техния бит, нрави и ценности, независимо, че не е специализирано четиво. Всяко действие на героите е подкрепено с поговорка или пословица, което допълнително обогатява стила и речта на автора.

Определението  “необикновен “ човек   може да се замени с добър, защото научаваме  за  съвсем обикновени хора , които  са постъпили великодушно в дадена ситуация, за разлика от заобикалящите ги – нещо, което ги е направило необикновени,  както в очите на автора, така и в нашите собствени. Освен всичко,   в култ  се  издига  детето като висша ценност,  върху тази идея са   изградени  и повестта,  и двата разказа -  на децата  не бива да се наврежда по никакъв начин, независимо дали са  собствените,  или чужди.

Обикновени хора и една наистина необикновена книга, която си струва да бъде прочетена.