Уникална...
Копелето на Истанбул
Автор: Елиф Шафак
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Егмонт |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 423 грама |
| Размери | 23x15 |
| ISBN | 9789542706489 |
| Баркод | 9789542706489 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Не знаe кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот.
Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името й е Ася и тя е копелето на Истанбул – ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли?
Това е книга за разпилените зърна на нара.
Ася Казанджъ живее в настоящето, защото не знае нищо за своето минало. Армануш Чакмакчян пътува към миналото, за да се върне в своето бъдеще. Когато двете млади жени се срещат сред миризмите, хаоса и проклятието на дъжда в Истанбул – пунктираната линия на времето започва да се гъне и разтяга, докато свързва отделните чертички в обща линия. Разпилените зрънца на нара се събират в златна брошка. Рубините в сърцевината й са потъмнели, помръкнали от тъжната й сага.
Животът е съвпадение, макар понякога да ти е нужен джин, за да го проумееш.
Ключови думи: Книги-събития, Силните женски образи, Най-четени автори за 2017, Книги, които ни променят, ТОП 110 на десетилетието, ТОП 110 за 10 години, ТОП 100 март 2010 - март 2020, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, Елиф Шафак
Това е първата книга на Елиф Шафак, която чета. Доста се чудих дали да я взема изобщо, (заради така нарастващата слава на авторката имах съмнения, че ще е турски вариант на Куелю и Букай), но в крайна сметка я купих. Не мога да кажа, че е гениална, но е лесна за четене, непретенциозно четиво, понякога имам нужда от такива книги, по-леки и неангажиращи. Ще видим, по-нататък мога да опитам и с някоя от по-популярните й книги, но за сега не бързам :)
Много добра, със много силно съдържание. Първата книга от турски автор която чета.Определено ме впечатли и ме направи абонат на Шафак.
Страхотна книга!
Според мен - вторият най-добър роман на Елиф Шафак (след "Любов"). И първи по смелостта си. Но пък за това е необходима и малко по-широка култура по история, иначе няма как да се оцени. Смехотворно е да се пише, че книгата била "финансирана от турското правителство", при положение, че точно заради нея авторката е политически преследвана, понеже признава арменския геноцид ... За тези, на които им е скучно, има всякакви сериали, все пак ...
Много съм разочарована. На 80та страница съм и вече съм отегчена до смърт. Нищо общо с Любов и Чест. Все едно не са написани от един и същ човек. Обмислям дали да не я зарежа.
Това е първата книга, която чета от авторката. Подхванах я с голямо желание, защото бях слушала много суперлативи за Елиф Шафак и за съжаление останах малко разочарована. определно оценявам висока стила й на писане, начина, по който те потапя в атмосферата на бита и на самия Истанбул. Историята обаче не беше достатъчно силна за мен, остави ме леко изненадана накрая, когато всъщност осъзнах, че е свършила. Липсваше ми завършек за героите, за пазената тайна, за поредицата от случайности, нещо, което да оправдае по-силно низа от съвпадения и преплитане на съдбите на героите. Искрено се надявам останалите й книги да ми допаднат повече. Смятам да започна Дворецът на бълхите, а след нея - популярната "Любов".
Това е четвъртата книга , която прочетох на Елиф Шафак. Много ми хареса. Историята е покъртителна, стилът неповторим. Хареса ми сравнението, което писателката прави за Истанбул- град от много градове и кораб, на който се сменят пасажерите. От тези четири книги, които прочетох, мисля че тази ми най- хареса.
Не е най-интригуващата история, има изненадващи и забавни моменти, пренася в бита на многофамилни семейства с противоречиви характери и интересни образи. Най-много ми хареса, когато са описани битовизмите, храната, аата в Истанбул - атмосферата в Истанбул - точно както ги почувствах, когато бях там. Другото е бозаво.
Много интригуващ сюжет.Това,което не ти позволява да оставиш книгата ,е стилът!
Със сигурност ще я прочета отново.
Благодаря Елиф!Благодаря!Докосна сърцето ми,нахрани душата ми!
Хареса ми, повече от "Любов". Любов е любовна история, тук има от всичко. Много добре преплита история и настояще, според мен. Накара ме да се замисля за моята родова история и за други неща. Хубаво е човек да има родова памет. Книгата е различна, историята е различна.
От "Копелето на Истанбул" останах силно разочарована. Може би трябваше да се наблегне повече на историята... не знам. Беше ми безвкусна и доста посредствена. Това е книга, която не оставя никаква следа. Нищо общо с "Любов", наистина.
Понеже съм твърдоглава за петима, за пореден път допуснах да пренебрегна книга заради вътрешните ми предубеждения. Дълго време подминавах с доза съмнение книгите на Елиф Шафак. Но се случи чудо, не знам защо но предишния петък нещо ме накара да отида специално и да си купя тази книга. Очарована съм. Почувствах я и я изживях. Въпреки, че толкова много пъти съм била в Истанбул, отново усетих магията му като първия път и отново ми се прииска да съм там. Купих си вече "Любов" и "Чест" и нямам търпение да ги започна. Моля Ви, споделете какво Ви е мнението за творбите на Орхан Памук, че там коментарите са малко оскъдни, а него отдавна го мисля и наблюдавам, без да смея да прочета нещо. Благодаря ви.
Тази ми е първата почти прочетена книга от авторката, не е лоша, чете се леко, а "Любов" била по-добра
Страхотна е!!
Финансирана или не няма значение, важното е да има избор на пазара от четиво, а не само от филми по телевизии кина и torrent сайтове, книгата определено не е нещо кой знае какво, но чак накрая ми привлече вниманието, интересна е, не е нещо което спира дъха, но пък се радвам че я прочетох
На мен пък книгата ми хареса, щом като я прочетох за три дни миналата седмица.
Поредната книга финансирана от турското правителство, за да бъде издадена на български.
Пълна боза. Омръзна ми от реклама. Или за да не бъда краен - не е книгата, без която не мога
Много приятна изненада.Ще я купя и прочета непременно.Весели празници.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
След големия успех на книгата „Любов” в България, Елиф Шафак стана име, което не се нуждае от обширно представяне. Едва ли ще се намери читател, който попаднал веднъж под магията на младата турска писателка, ще остане равнодушен и няма да посегне към второто заглавие, което издателство Егмонт превежда на български език – „Копелето на Истанбул”.
Право да си кажа, когато за първи път взех книгата в ръце, дори не мислех, че копелето на Истанбул ще е жена, по-точно 19 годишно момиче Ася Казанджъ.Тя расте между три поколения жени - Маминка,баба Гюлсум и лелите Бану, Фериде, Джеврие и Зелиха.Тези така различни една от друга жени, които имат склонността да помнят дълго време чуждите тайни, но услужливо да забравят своите собствени.
Това е и разказ за младата американка с арменски произход Армануш Чакмакчиян, чиито роднини по бащина линия не спират да живеят в спомените на онази страшна и кървава 1915 година, годината на арменските изселвания и убийства.
Ася и Армануш бързо стават приятелки, привлечени от интересните си съдби, за да открият тайната, която свързва двете семейства..
„Имало едно време, когато Божиите твари нямали чет, точно като зрънцата пшеница, и било грях да говориш много…”
Така започва романът „Копелето на Истанбул” затова и аз ще ви оставя в ръцете на майсторката Елиф Шафак….
Елена Алексиева, Хеликон Бургас
В едно свое интервю известната турска писателка Елиф Шафак казва: „Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки един читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален.“
Мисля, че и аз тръгнах към нейната книга „Копелето на Истанбул“ по свой начин, без да прочета първия й преведен на български език роман „Любов“, за който непрекъснато чувах само положителни отзиви. Но се заинатих и започнах оттук, за което ни най-малко не съжалявам..
Разказвайки типична, бих казала, за съжаление, вечна, за Балканите история , свързана с изселвания, преименувания, убийства, Елиф Шафак не просто ни прави съпричастни към съдбите на героите си и по точно на героините си. Тя ни кара да усетим историята, насищайки я с ароматите на източната кухня, толкова еднаква при „изконните врагове“ турци и арменци.
Всяка глава в "Копелето на Истанбул" носи името на една от съставките в рецептата за ашуре на семейство Казанджъ. Това разбира се не е ново в световната литературна история. Няма как да не си спомним кулинарната магия в романите на Лаура Ескивел и Изабел Алиенде. Но Елиф Шафак притежава и друга дарба. Тя умее визуално да показва това, за което пише. Читателят чува капките на дъжда по тротоарите на Истанбул, стъпва в локвите, смесва се с тълпата, усеща ритъма на Вечния град.
Изкушам се да споделя с вас и още нещо, което научих за писателката. В друго свое интервю тя обяснява значението на името си, което е почти литературен псевдоним. Елиф е името дадено й от родителите й и е първата буква от арабската азбука. Означава начало, врата към непознатото. Шафак е фамилията, която тя сама си избира на осемнадесет години, твърдо решена да пише. Означава разсъмване, зазоряване.
Не е ли това един чудесен ключ, който авторката ни подава, за да отключим вратите на романите й.
Цанка Ангелова, Хеликон Бургас
„Копелето на Истанбул“ отново доказва на българския читател неоспоримия разказвачески талант и уникален стил на писане на Елиф Шафак.
Три поколения турци и три поколения арменци оживяват на страниците на книгата и ето, че приказката започва. А тя е стара колкото света; болезнена, колкото болката в човешкото сърцето; истинска, колкото светлина в човешките очи.
Приказка за копелето. За грешника по неволя.
Приказка за отхвърлеността, очуждеността, омразата... по неволя.
Тук - на страниците на тази книга - като добре омесено тесто, втасват животите на два различни свята – този на миналото и този на бъдещето.
Световете на паметта и забравата.
На бягството и завръщането.
На загубата и намирането.
На бездната и близостта между хората.
На ненакърнимите човешки връзки и онези крехки семейни отношения, които за миг могат да се превърнат в прах.
„Копелето на Истанбул“ е книга за тежестта на думите и действията, които идват от време, в което не си живял.
За тежестта на грехове, които не си извършил.
За минало, което не е твое.
За бремето на спомена.
За жаждата да помниш, за да знаеш кой си.
За нуждата да забравиш, за да не те боли.
За раздялата и братството.
За онези връзки, които са скрити дълбоко в сърцето на човека и са отвъд националност, вероизповедание и всяка друга принадлежност.
За семейство Казанджъ и семейство Чакмакчян...
За Ася и Армануш...
„Каквото и да пада от небето, не го проклинай. Включително дъжда.
Каквото и да се сипе, колкото и проливен да е пороят или ледена – суграшицата, никога не бива да ругаеш онова, което са ни отредили небесата.“
Из „Копелето на Истанбул“ – Елиф Шафак
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на бестселъри, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са преведени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Тя е и сред най-активните обществени личности в социалните медии, с над милион и половина последователи в Twitter. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.
