Не се обиждай и не го взимай лично (дори и да си баш лично замесен в издаването на тази преходна проза). Истината е, че споменатата от мен книга "Вeware" е доста тъпа, но сред другите творби на Леймън има страхотни попадения. Няма да е лошо, ако някой роден издател пробва "The Stake", "Savage", "Funland", etc.
Превъзходство
Автор: Уил Лавендър
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Бард |
| Брой страници | 306 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 327 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789546552150 |
| Баркод | 9789546552150 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Интелектуална игра, която завършва с трупове...
Гениален професор по литература е осъден за две убийства. Чрез телевизионен мост от затвора той преподава на студенти от малък колеж във Върмонт противоречив курс по разгадаване на литературни мистерии. Чрез хитри манипулации се опитва да накара двамата си най-будни ученици да открият самоличността на мистериозен писател и едновременно с това да докажат, че не е извършил убийствата, заради които е в затвора. Студентите се събират отново след петнайсет години, когато някой започва да ги избива един по един. Двата сюжета с едни и същи герои са преплетени и се развиват паралелно. Разплитането на старата загадка води към откриването и на убиеца след десетилетие и половина. Всички се оказват замесени в интелектуална игра, която започва безобидно, но завършва с трупове.
Книгата е построена по най-добрите традиции на криминалната класика. Авторът не крие, че е повлиян от романите на Агата Кристи и също като в нейните мистериозни сюжети читателят не спира да отгатва кой би могъл да е убиецът чак до последната страница. Едновременно с това в повествованието има много литературни алюзии, които ще зарадват любителите на белетристиката.
А може би и брадвата (която между другото е само сянка без човешка ръка, за разлика от корицата на Леймън, която погледнах, и която няма нищо общо като концепция), и изцапаната с кръв енциклопедия се връзват чудесно с историята на романа, особено с края му, до който Джо явно не е стигнал преди да обяви книгата за "средняшка крими-конфекция". Но явно убийците с невидимка са доста по-интересна материя за трилър, така че мнението ми вероятно няма тежест...
Корицата е открадната от тази на романа "Beware" от Ричард Леймън. В "Beware" се разказва за психопат-убиец, който е невидим, та от там и висящата във въздуха брадва. Жалкото е не толкова наглата кражба, колкото това, че вместо страхотни автори като Леймън (препоръчвам жестокия трилър "'Island"), се издават средняшки крими-конфекции.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
