Съкрушена от самоубийството на баща си, Тарюн се връща в Несков и поема неговата работа. Душата й се блъска между стесняващите се стени на вината, че неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното. Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща й кроят свои планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие, оставено й край суровия фиорд...
Това е краят на този съвременна скандинавка сага. Нишките в платното ? са ярки - дори когато са без цвят. Те все бягат встрани, водени от различността си или прокудени заради нея, помежду им зеят сякаш непребродими празнини... Дали изобщо е възможно да се вплетат в здравата тъкан, която да издържи на напора на бъдещето?
Три години след излизането на български на първия роман „Берлинските тополи“ и две след „Раци отшелници“ с тъга дочитам последната книга от трилогията на норвежката писателка Анне Рагде – „Сред злачни пасбища“.
Не ми се иска да се разделям с героите, с техните дълбоко пазени и все пак извадени на бял свят тайни. Авторката ни разказва една необикновена семейна история, в която на преден план са изведени трудностите на общуването и сближаването, за да ни убеди, че независимо от всички перипетии в живота, семейството си остава най-важната ни опора.
Именно сагата за семейство Несхов изстрелва писателката на върха на славата и я прави популярна далеч зад границите на страната й.
За трилогията си тя получава наградата на Съюза на книготърговците на Норвегия и Приза на читателските симпатии. Направен е и телевизионен сериал.
Препоръчвам трилогията, като добро лятно четиво, увлекателно и далеч от баналността.
А аз ще си доставя удоволствието да препрочета и трите книги наведнъж, защото от тях има какво да се научи.
Цанка Ангелова, Хеликон Бургас