Книгата на Ирина Генова несъмнено притежава три основни достойнства. Първо, тя разгръща методология на анализите както на макро , така и на микроравнище. Тази методология, добре овладяна и приложена на
практика, е резултат колкото на обстоятелството,че авторката познава много добре най-новите достижения на изкуствознанието, също така и на факта, че Генова намира нужната степен на адекватност на методологията спрямо обекта на изследване и спрямо целите и задачите, които си поставя. Второ, налице е необходимата освободеност от идеологическите импликации на недалечното минало. И трето - авторката използва днешните предимства на добрата информираност, произтичащи най- вече от нарасналите възможности за пътувания, специализации и участия в международни научни форуми, без които вече не бихме могли да си представим пълноценното изучаване на Модерността. Тази книга, както и публикациите на Генова в специализирани издания в чужбина, ясно показват, че нейните изследвания са „конвертируеми , че тя успешно се вписва в широките рамки на интернационалния научен дебат.
Ако „.българският глас" за проблемите на модернизма в изобразителното изкуство се чува извън България, то водещи заслуги за това има и Генова.
проф. Чавдар Попов, д.н.