Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Оксиморонът „Айсберг в пустинята“ е много показателен за това какво да очакваме от този сборник.

Разкази от първо лице, един вик за помощ на едно откровено рошаво и смотано момиче. Бунт срещу заспалото общество, срещу липсата на морал в младото поколение (Произшествие без заглавие).

Достойнството е зло куче, от което те е страх, но трябва да го храниш (Писмо до теб и Дядо Коледа).

Домът е контейнер за боклук, а щастието е уморено войниче, заспало сред звездите... Трябва само една дума или жест, за да го прогоним или извикаме... (Груб строеж).

„Как така се объркаха нещата, как този, който пее и свири – с ей такава душа! - сега се е загърнал в якето си, едвам фъфли и не знае кой път да хване...“ (Кривата круша)

Погледнета корицата: красиво момиче, с бална рокля, а до него – метла. Още един парадокс, още един оксиморон, още нещо взаимно изключващо се...

„Животът продължава, а ние по него, по него... търсим кривата круша...“(Кривата круша)