Академик Иван Радев е дългогодишен преподавател във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". В центъра на внушителната поредица от негови изследвания са книги върху българската литература от XVIII - XIX век: "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Библията в българскат алитература", "Софроний Врачански. Личност и творческо дело", "Архим. Неофит Петров Котленец или все още непознатият Бозвели", "Каравеловото творчество", "Никола Икономов и духовно-просветният живот в Разград", "Моят Стефан Стамболов", "Никола Козлев и недоизвървяният път на родното", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVIII - XIX век", "Литература и култура на Възраждането. Личности и явления от "втория ред" и др.
"История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото "от Паисий до Ботев". Тя представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителните текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, така и на авторите, които уплътняват зададените от "канона" ценностни парадигми. Ревизират се унаследени банализирани виждания и непроизтичащи от фактите твърдения на литературната наука, формулират се нови изходни позиции за оценка на редица от аспектите и спецификите на естетическия развой.