Очевидно някой трябва да се научи да дава пари за книги, а не за висене по кафенетата.
Книгата не е лоша, но не може да се сравнява с "Алхимика", това е.
Ръкописът, намерен в Акра
Автор: Паулу Коелю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Обсидиан |
| Преводач | Вера Киркова-Жекова |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 245 грама |
| Размери | 14x22 |
| ISBN | 9789547693074 |
| Баркод | 9789547693074 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
14 юли 1099 г. Врагът е многочислен. Врагът е добре въоръжен. Врагът е пред портите на Йерусалим.
Макар жителите на града да знаят, че на другия ден ще бъдат нападнати, повечето са решили да останат. Сред тях има християни, юдеи и мюсюлмани. Мъже и жени на всякаква възраст. Те са се събрали да чуят думите на един мъдър човек, дошъл от Атина. Той не изповядва никоя религия и вярва в тъй наречената Мойра. Божествената енергия.
Нашият завет към наследниците на земята ни няма да е случилото се през днешния ден, защото това ще бъде сторено от историята. Нека поговорим за всекидневието и за трудностите, които ни се е налагало да преодоляваме. Само това е важно за бъдещето, защото не вярвам много неща да се променят през следващото хилядолетие.
Хората го питат за безпокойството, страха, поражението и самотата. Питат го за оръжията, които да използват, когато всичко бъде изгубено. Питат го за любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.
Такива въпроси му задават жителите на обсадения град, докато чакат врагът да ги нападне.
Тази мъдра книга съчетава вдъхновяващата магия на «Алхимикът» с откровеността на по-късните книги на Паулу Коелю.
Ключови думи: Най-доброто от Паулу Коелю
Очевидно някой в Обсидиан е ял повече весели гъби от нужното. Книгата да не е писана на изчезващ тибетски диалект, че струва 16 лева бе? Не, пардон, това е елитарна литература, тя се чете само от хора, които се въргалят в пари и купуват книги само за имидж, така че цената няма значение.
Книгата не ми хареса, за разлика от много други от същия автор. Очаквах повече. Не бих я нарекла нито задълбочена, нито мъдра, по -скоро комерсиална. Цената го потвърждава.
Последните 2 коментара са мноооого правилни.И с една дума България е МИЗЕРНА!!!!!!!
Алчните лекари и зъболекари,които безкрупулно печелят от болката и проблемите на хората и са толкова нагли са най богати!Те могат да си купят и книги и коли и часовници,а хората да си мрат
Не е проблемът в цените на книгите (по света са по-високи), а в мизерните заплати. Който има, купува, тва е.
16 лева за 160 стр.??
Скъпооо!!!!!!!!!
Щях да си я купа,ама като видях ЦЕНАТА се отказах и си купих ПЕТОРНО по-голяма книга за тази цена!
160 страници-16 лева???КВИ СА ТЕЯ ЦЕНИ БЕ,ХОРА?Е,на тва му се вика наглост!Книга с 600 страници струва толкова,засрамете се!!
Книгата е прекрасна сама по себе си. Житейски мъдра и увлекателна - иска ти се да си я препрочиташ отново и отново, защото има ценни мисли за всякакви ситуации.
Книгата е прекрасна, ако се сравнява с вмирисаните на овча лой турски писарушки.
Несериозна, скучна и изсмукана от пръстите на краката книга
Много ама много прост народ!
Уникална книга, лекува рак, гъбички и сифилис!
Даниела В е абсолютно права! Да се отговаря гневно на гневни коментари също е неправилно, а и до нищо хубаво не води... Извинявайте!!!!!!!!
E, не!:))) Когато някой такъв категоричен колос на мисълта като номер 23 се изкаже неподготвен, се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли… И какво, г-н/г-жо „стига вече“, да не четем латиноамерикански автори, защото „латиноамериканският“ им език ви е много смешен, така ли?:) Само не разбрахме коя точно част от „латиноамериканския“ език ви е по-смешна – латинската или американската?!?:) Потресаващо! Три изречения – три титанични мисли, със замах заклеймяващи и изключващи от уравнението сериозна част от света въобще!
:-) Е, това вече ме развесели... в т.нар. Латинска Америка говорят различни езици и се гордеят с корените си, а пък "бездуховните" и "безпътни" бразилци явно не знаят и що е то етническа дискриминация и затова си избраха жена-президент от български произход...
До кога един бразилец ще се опитва да ни учи на духовност.Латиноамериканците само с футбол и дрога се занимават.А и говорят много смешен език.
Паоло Коелю е един събеседник, с когото практически всеки жител на планетата има какво да си каже. Е, не е Кант, нито е Айзея Бърлин ... но колко от оплюлите го по-долу могат да си кажат нещо с Кант или Айзея Бърлин?! ;-)
Много е смешно, когато хора от издателството си пишат сами коментарите за новата си книга. Но щом са стигнали дотам, ясна е работата.
Хубаво ще е да прочетете книгата преди да пишете мнение кой я чете.
Книгата е много приятна, най-много ми харесаха главите за пораженството и за елегантността. За съжаление не виждам някой да пише тук за самата книга, а само някакви злобни коментари на хора, които ни казват какво да четем, и други, които им отговарят гневно, защото обиждат вкуса им. Не минаха ли времената, когато ни сочеха какво да харесваме, какво да четем и слушаме? И политическите форуми са пълни само със злоба, няма смислени анализи. Защо не отворите амазон, там читателите пишат "хареса ми заради това", "разочарова ме заради онова" и НИКЪДЕ няма сарказъм и злоба на хора, които не знаят за какво е въпросната книга.. Ето за такива неща е "Ръкописът" - за свободата сам да избираш, за това да не натрапваш своите предпочитания на другите и най-вече за финеса в отношенията.
Някак неприятен е назидателният тон в част от коментарите, да не говорим за "етикирането" на напълно непознати хора... Не съм сигурна в коя "група" да се "включа", Жани... изглеждам добре, но не съм манекенка, имам хубав глас и пея понякога, но не съм фолкпевица, работя на две места, но не съм бизнесдама /новият "Официален правописен речник на БЕ" ми позволява да напиша тази дума слято или да не я напиша слято, както ми хареса/... Първата ми специалност от СУ е "Български език и литература", а втората "Португалска филология" и чета новите книги на Коелю от години първо на португалски, след това и на български с голямо удоволствие! Много съвременни български поети и писатели са ми приятели и книгите им са не само прочетени, но и разбрани, а според Вас това са несъвместими неща...
Уважаеми манекенки, фолкпевици и добре облечени бизнесмени!
Да четете Коелю е хубаво и прекрасно нещо!
Поздравления!
Няма да е зле обаче да попрочетете и малко съвременни български книги като "Български психар", "Добавено лято", "Тихото слънце" и "Възвишение". Да прихванете малко култура и да не се срамите от всичко българско и родно!
Хората не се променят. Интелектуалците - също. Удобно е да се слуша Пинк Флойд – удобно и безопасно. Никой не може да каже, че Пинк Флойд са лоша група, тоест никой не може да каже за теб, че имаш лош вкус. Но ти не си Роджър Уотърс. Ти най-вероятно си Иван от квартал Младост. Спиш в една стая със сестра си и седиш в скайп под чуждо име. И ти си мечтаеш да имаш гадже манекенка, но е късмет като въобще си с гадже. Мъкнете се с приятелчетата и си говорите за "Голямото изкуство", но дори и вие знаете, че сте обикновенни пияници. Ти си още на ниво "Граматика", тоест ти си още в 3ти клас, нищо, че си вече мъж за женене. Сигурно твърдиш, че Паулу Коелю няма стил и че „всеки може така“. Предпочиташ интелектуалното писане – с дългите безсмислени изречения и тъпите шегички стил „Монти Пайтън“. Може и да не си Иван от Младост, но това няма значение... всички сте еднакви. Хората не се променят. Интелектуалците – също.
Скъпи хейтър, преди да даваш акъл, се научи как се пише "интелигЕнтна". Наистина е пълно с малки и злобни завистници, а?! И Маркес съм чела, и Коелю. Едното не пречи на другото. Хайде, със здраве. Аман от комплексирани снобари!
,,неслучайно,, се пише слято, скъпи фенове от многобройната и интелигиентна публика. Коелю няма да ви ограмоти, по-добре опитайте нещо от Маркес
Налична ли е вече?
Корицата е много стилна: семпла, но заинтригуваща, и думата "чалга" не подхожда нито на нея, нито на автора, който не случайно е четен с интерес от многобройна и интелигентна публика не само у нас, а и в света без чалга... Нека се замислим за поредното послание на Коелю, чиито книги не разочароват, а говорят мъдро на много езици.
Задължително ще я имам. Сигурен съм че ще е добра, все пак не случайно го тачат навсякъде. А ако я четат и чалга фенове - може би ще им е от полза все пак. Стига да я прочетат, а не само така да викат!
Обичам да подарявам книги, които ми харесват. Дано и новата да е сред тях!
Анотацията ме заинтригува, корицата ме радва, да прочетем съдържанието и тогава да обсъждаме...
Да бе, направо е прелестна корицата с това пльоснато заглавие върху ръкописа.
Ти като си такова критикарче, да се беше научил да пишеш грамотно... (:
Звучи добре! Дано наистина е като Алхимикът.
Пауло К. отдавна е открил собственият си франчайз - псевдо духовният литературен МакДоналдс...
интересно звучи, след "Алхимикът" ми хареса само "Захир" и ето сега пак сам склонна да дам шанс на любимеца на толкова милиони хора
Много хубава корица! За книгата - ще видим, като излезе, но след като прилича на "Алхимикът"...
Хайде пак, храна за хейтърите. Когато успеете да привлечете вниманието на стотици милиони читатели, тогава се изказвайте компетентно.
Този отново ли ще издава книга! Кой ли го чете сигурно чалга феновете!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Мъдри книги има много. То и мъдростта от векове все е една. Но има нужда да бъде повтаряна. С постоянство и разнообразие на формата. Защото само повторението на новото може да донесе промяна. И няма значение дали ще е Коелю, Букай, Руис, Андрюс или Авад. Словото е едно, а интерпретациите са различни до толкова, доколкото са различни езиците ни.
С годините, въпреки многото противоречиви мнения, Паулу Коелю се е утвърдил сред майсторите на мъдрото слово. „Алхимикът“, „Петата планина“, „Воинът на светлината“, „Алеф“, „Брида“... Историите на знаменитият бразилец, който достига до сърцата и душите на милиони, завладяват и остават вечна константа при търсенията на читателите за повече мъдро и добро слово.
Този път, в „Ръкописът, намерен в Акра“ обявеният за Пратеник на мира от ООН писател възражда идеите на едни реално съществували и намерени свитъци, които слага в устата на грък-авантюрист, установил се в смутния Йерусалим по времето на кръстоносците. От устата на мъдреца Копта излизат простички и всеобщо приложими съвети, годни за ежедневна употреба. С него може да осъзнаете скритата същност на победите и загубите, на любовта и самотата, за красотата и промяната, за безпокойството и чудесата... за толерантността и еднаквостта на всички нас, независимо дали сме християни, мюсюлмани или юдеи.
Човешко, много човешко!
Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман
Още една философска книга в биографията на световноизвестния писател.
Написана като притча, „Ръкописът, намерен в Акра“ вълнува с блестящите проникновения, образния си език, житейската мъдрост, които стъпват върху духовната традиция на множество народи и тяхната мистика.
Книга за поелия по пътя на своята лична легенда. За препятствията по пътя, отношението към смъртта и смисъла да вярваш. За да бъдеш!
Венелин Бараков, Хеликон Велико Търново
Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е най-известния бразилски писател.
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
Роден е на 24.08.1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписната компания Sony и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг" ("O Diario de um Mago"), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът" ("The Alchemist"), която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре" ("Veronica decides to die").
