Сръбският писател Йовица Ачин /р-1946 г-/, познат на българския читател с фантастично-реалистичния сборник разкази "Сънища в Белград, отново успява да избяга от "лесното писане" с кратката си повест "Дневник на прогонената душа". Още с появата си през 2004 г. тя веднага става повод за разпалени дискусии в сръбските литературни среди, както и за заслужено признание и Андричевата литературна награда.
"Дневник на прогонената душа", публикуван първоначално със заглавието "Дневник на вагината", разказва историята на една жена, в чийто горчив личен опит прозират мотивите за библейския грях, прогонването от Рая и покаянието. С присъщата си ерудиция Ачин постига в един привидно еротичен сюжет универсални внушения за болезненото ни раздвоение като личности и човешка общност. Книгата е интригуваща и провокативна, без да е вулгарна, затрогваща, без да е сантиментална, и интелектуална, без да е досадна и нравоучителна.