Къде и как "американците откриват българите"? Кой направи видими за света събитията от Априлското въстание и освободителните борби на един малък, но дръзнал да заяви претенциите си за свобода и признание народ, изгубен в интригите на голямата политика и необятната пустош на Османската империя? От страниците на книгата оживяват образите на д-р Илайъс Ригс и д-р Албърт Лонг, преподобния Дж.Ф.Кларк и Хенри О.Дуайт, Дж.А.Макгахан, Дж.Уошбърн, лейтенант Фр. Грийн, Ю. Скайлър, мис Стоун и Катерина Цилка...
Сборникът е посветен на един малко познат за българския читател аспект от българо-американските отношения - първите контакти на американските мисионери в Османската империя, на интелектуалци, дипломати и журналисти с българите в кризисната епоха на техните национални борби между 1838 и 1878 г.
Книгата ще представлява интерес както за академичните среди, за студенти и преподаватели по история и култура, културология, журналистика, история на дипломацията, така и за всеки читател с интерес към малко познатите аспекти на българската история и американския принос в нея.
Джеймс Франклин Кларк ( 1906-1982) принадлежи към третото поколение на една американска фамилия, свързана неразривно с България през епохата на Възраждането и Третото българско царство. "Династиите" на американски протестантски мисионери, работили в българските земи, всъщност не са рядкост. Началото на връзката на историка Джеймс Ф. Кларк с България поставя дядо му, Преподобния Джеймс Ф. Кларк, работил като проповедник и учител в България повече от половин век, починал и погребан в София. Синът му Уилям П. Кларк, баща на автора на тази книга, продължава делото като мисионер в българските земи - оглавява мисионерската станция в Битоля. Там на 5 юни 1906 г. се ражда техния втори син, кръстен на своя знаменит дядо Джеймс Франклин Кларк. Джеймс Франклин Кларк -младши не става мисионер, но се посвещава на изследването на историята на дейността на американските мисионери в България и на българската история, и основава академичната историческа българистика в Съединените щати.
Както дядо му, баща му и по-възрастния му брат, Джеймс Франклин Кларк постъпва през 1924 г. в Амхърст Колидж, един от малките, но качествени университети в щата Масачузетс, където се дипломира през 1928 г. Но вместо да стане мисионер както повелява семейната традиция, следва увлечението си по историята и се насочва към академична кариера. През 1928 г. спечелва стипендия в Харвардския университет, където получава магистърска степен, и една година по-късно започва работа върху докторската си дисертация, посветена на ролята на дейността на американските мисионери в българското общество и нейното въздействие върху процеса на Възраждането. Самият той си поставя доста скромна цел - да разкрие причините за интереса на американските мисионери към България и отражението на продължителната работа по превода на Библията върху българското Възраждане. Резултатите я надхвърлят - поставяйки изследването си на фона на големите културни и националнообразуващи процеси от епохата, той прави свой принос към историята на Българското възраждане, който тепърва ще оценяваме
От 1931 г. Джеймс Кларк работи три години в българските архиви и библиотеки, посещава множество селища, свързани с неговото изследване. Получава ценна помощ и съвети от най-авторитетните български историци и филолози - Васил Златарски, Александър Теодоров-Балан, Йордан Иванов, Петър Ников, Михаил Арнаудов. Младият учен използва широко архива на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранните мисии (сега съхраняван в библиотеката Хъфтън на Харвардския университет), както и негови публикации, архива на Британското и чуждестранно библейско дружество, френски и австрийски архиви, също и големия личен архив на своя дядо. Опира се и на широк кръг исторически изследвания, включително от български автори - прецедент за тогавашните западни автори.
Преди да постъпи като преподавател по история и политически науки в колежа на Айдахо през 1939 г., Джеймс Кларк работи известно време като асистент по история в Харвардския университет и в Масачузетския технологичен институт. Когато през 1941 г. Съединените щати влизат във Втората светован война, американските мисионери и техните деца, които познават като никой друг далечни страни, стават ценни кадри. Кларк постъпва в един от отделите на Библиотеката на Конгреса и изпълнява задачи на Службата по координиране на информация, след това преминава в Службата за военна информация (1945-46 г.) В 1946 г. е аташе по печата и културата в политическата мисия на Съединените щати в София.
През 1949 г. Кларк е обвинен в шпионаж на монтирания "процес срещу Трайчо Костов и неговата престъпна банда", и принуден да напусне България. Преди да се върне окончателно към академичната кариера, работи няколко години в Отдела за проучвания и анализи на Държавния департамент. От 1951 до 1954 г. е професор по история в Университета на Индиана, където става основател и директор на първия в Съединените щати Институт за източноевропейски изследвания. Останалата част от неговата кариера до пенсионирането му през 1976 г. е свързана с Университета на Питсбърг, един от центровете на източноевропейските изследвания в САЩ. Благодарение на Кларк се стига до подписването на първия договор за научно сътрудничесство и размяна на преподаватели между американски и български институции - университета на Питсбърг и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Джеймс Кларк е бил член на различни авторитетни научни организации като Американската историческа асоциация, Американската асоциация за напредък на славистичните изследвания, Американската асоциация за югоизточноевропейски изследвания, и др. Особено място в неговата дейност има създаването на Асоциацията за българистични изследвания през 1979 г., на която е първият президент (до смъртта си през 1982 г.). Той е сред основателите на американско-българската фондация "Макгахан". Бил е гостуващ лектор в различни университети - Станфордския, Университета на Калифорния в Бъркли, Уейн Стейт Юнивърсити, Университета Дюкейн, Университета Карнеги-Мелън, университетите на Върмонт, Илинойс и други. Големи заслуги Джеймс Кларк има за развитието на българо-американските научни връзки - той участва в симпозиумите на американски и български историци провеждани в двете страни, в конгресите на Българското историческо дружество, в конференции посветени на важни годишнини от българската история. За последен път Кларк идва в България, за да участва в първия международен симпозиум за университетски четения и изследвания на българската история, иницииран от неговия колега и приятел проф. Николай Генчев през 1981 г. и на международната конференция посветена 1300-годишнината на българската държава. Неговите заслуги за изследването и преподаването на българска история са отбелязани с ордена "Кирил и Методий" І степен (1976 г.) и медала "Св. Климент Охридски" (1981 г.).
През 1982 г. Джеймс Кларк почива в дома си в Питсбърг. В негова памет Асоциацията за българистични изследвания учредява стипендия за млади учени. Оставя научно творчество от над 40 книги, студии и статии, повечето от тях свързани с проблем на българската история.
През целия си живот Кларк, както и други потомци на мисионери, запазва топло чувство към страната, където прекарва ранното си детство, и симпатии към нейния народ. Академичните му изледвания и неговата организаторска научна дейност го правят водеща фигура в запознаването на американското общество с историята и съвременните проблеми на България, и в основател на академичната историческа българистика в Съединените щати.