Старогръцката митология е най-старата европейска форма на общствено и художествено съзнание. Тя възниква около 2000 г. пр. Хр. В историята на човечеството съществуват различни митове, те се класифицират според обекта, за който се отнасят. Гръцките богове много напомнят на хората по вид и поведение. Те са антропоморфни /"подобни на човека". Живеят като голяма родова община, управлявана от върховен владетел - Зевс. Имат недостатъци, но в крайна сметка винаги се подчиняват на Зевс и на неписаните закони. Те влизат в преки контакти с хората и ръководят делата им. Следователно чрез установяването на съвършен модел на отношения между боговете митът предпоставя възможността за реализиране на този модел и сред хората.
Старогръцката митология е в основата на цялата европейска култура, включително и българската.