Дарин Тенев преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на литературната теория, съвременната философия, критическата теория и модернистичната литература. Автор е на "Фикция и образ. Модели" /2912/.
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френски мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има, но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а при търсенето на по-големия контекст, изтъкан от безплътните нишки на връзки между текстове и мисловни ходове, да се открояват възможностите, които носят отклоненията, отклонения на Дерида, отклонения от Дерида, отклонения чрез Дерида.