Българският читател държи в ръцете си може би най-важното /във всеки случай, най-цитираното, най-коментираното, най-разискваното и сигурно най-дискутираното/ съчинение на православната богословска мисъл от втората половина на ХХ в. Макар да е съставено от писани по различен повод и в различно време отделни студии, то отдавна битува в тази своя цялост, която сега се поднася и на български език. Неговият автор, от дълги години Пергамски митрополит на Константинополската патриаршия /роден през 1931 г., професор по догматическо богословие в Солун и по систематическо богословие в Лондон и Глазгоу/ е и един от най-значимите църковни "политици" на Православието от последните няколко десетилетия.
Книгата "Битието като общение" има своя основен принос в областта на православното учение за природата и строежа на Църквата. Защото именно във връзка с реконструирането на едно автентично православно учение за Църквата, митроп. Иоан извършва своето толкова впечатляващо и дискутирано преосмисляне на класическата елинско-европейска онтология - свой персонологичен прочит на догматическото учение на св. Отци.