Словото е един от най-мощните инструменти, с чиято помощ човекът си изгражда онази вселена на сигурност, свобода и разум, която му е необходима, за да оцелее физически и духовно. Без защитата, създадена от символите, той би бил обкръжен само от ужаса на неизвестното и дебнещите отвсякъде заплахи. Словото помага на човека да си изгради това, което антрополозите наричат "практически усет", или система от убеждения, емоции, нагласи и ценности, свързани с цялостното устройство на света. Именно на ролята, която словесността играе при изграждането на човешкия свят, е посветена тази книга. Тя се стреми да отговори на редица методологически въпроси - какви са задачите на едно антропологически ориентирано литературознание, кой е неговият основен обект на изследване, какви са взаимоотношенията между културата и изкуството и т.н. Но също така и да предложи анализ на конкретни изследователски казуси - отношенията между словесен и визуален принцип при изграждане на художествения текст, ролята на различните жанрови модели за формиране смисъла и въздействието на литературното произведение, връзката между идеология и художествен образ и др.под.