Изключително интересен труд, съчетаващ елементи на научния, научно-популярния и художествения жанр. На всичко отгоре се чете и с лекота, защото самите истории в него те дърпат напред през страниците. Страшно полезен е не малкия речник на основните термини, с който книгата завършва - нещо като малка енциклопедия, която, сигурен съм, ще помага на читателя не само при четенето на тази, но и на други книги, свързани с подобна тематика.
Един интересен цитат, над който човек си заслужава да се замисли точно сега, когато на дневен ред у нас отново изскочи терминът "етнически мир.":
"Всеки храм на земята се превръща в дом на живия Бог, когато е съграден с любов и молитва върху специално подбрани места, от които извира благотворна жизнена сила... Само сляпото невежество разделя храмовете по принадлежност към различните религии."
Това е книга, която според мен от една страна се чете на един дъх, а от друга трябва да стои на нощното шкафче и от време на време да се преглежда.
Блудният син не се завръща
Автор: Светла Младенова; Младен Младенов
| Издател | ИК Братя Сагаеви |
| Брой страници | 306 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 438 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9789549184556 |
| Баркод | 9789549184556 |
| Категории | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Всеки от нас играе главна роля в своя живот. Хванат в капана на настоящето и притиснат като в преса между неизбежната греховност на миналото си и плашещата агресивна неизвестност на бъдещето. Но не всеки си дава сметка, че като човечество сме пред съдбоносна повратна точка. Тази книга бие камбаната за тези, които са способни да осъзнаят случващото се. Време е да повдигнем очите си към небето и да разпънем изтънелите платна на душата към новата си съдба.
„Блудният син не се завръща“ ви информира, че ако човечеството продължи да върви по пътя, който е избрало, то цената ще бъде Апокалипсиса. За точката на необратимост по този път свидетелстваше и прочутото предупреждение на маите, което погрешно бе изтълкувано като край на света.
Книгата ви подканя да направите своя съдбоносен избор: Христос или Антихрист, които се взират във вашето сърце от нейната корица. Въпреки своята очевидност този избор съвсем няма да бъде лек. Защото пътят към безсмъртието на душата ще премине през страданието.
„Блудният син не се завръща“ бие камбаната за човеците, които в условията на тази, постоянно засилващата се кармична буря на Земята, биха решили да насочат платната на душата си в единствено вярната, спасителна посока – нагоре, към Бога!
Прочетете тази мъдра притча, решете се за пътя си след Кръстопътя и преминете към Космогенезис /от същите автори/ като апотеоз на пътуването към светлината.
"Избрал съм те да бъдеш моя паднал Архангел. И само двамата с теб, обични сине мой, ще знаем, че това не е вярно." За останалото ви пожелавам от сърце да съприживеете, четейки.
Прочетох книгата и останах с много смесени чувства... Малко ми беше и силна! Не за друго, просто рядко чета материали, който описват лицето на злото.. Винаги съзнателно съм се дистанцирала от детайлите му, но не като щраус заровил главата си в пясъка за вид бягство от нелицеприятната истина, а поради причината, че според мен всячески дори минимално съприкосновение на човек със злото, той го прави по-атрактивно и по-силно.Някак отвори ли се вратата на дома ти през ума или сърцето, всяко нещо успява да влезе по-отвътре. От друга страна е хубаво и трябва да знаем, че причинно-следствените връзки нямат полюс, а представляват низ от правилни и неправилни мисли, действия, чувства и решения и затова е важно да се научим правилно да мислим и то съзнателно. Да сме в будно състояние. Дори и съня ни трябва да е осъзнат. Така ще наслагваме своите вибрации върху околния свят и ще можем да преобразуваме и приближим физическия свят до Божествения образец. Именно според мен книгата това ни учи. Да съзираме дори в най-малките детайли скритата промисъл, като не оставяме съдбата си в немии ръце, а сами управляваме живота си. Да сме дейни, да вярваме в доброто и да устояваме на предизвикателствата на времето. А за това е нужна много сила, воля, вяра, надежда и любов.
В края на книгата Луцифер се завръща съкрушен и се изповядва като споделя на майка си Адоная, че вече няма защо да бъде лош. Изпълнил е мисията си. Бърза да се завърне при светлината. Така ще е и хората като подобия. Винаги има спасение и път към светлината, защото човек е вповече вода, а знаем, че водата променя своята структура чрез светлината т.е. търпи развитие. Явно е, че когато е светло на всекиму е лесно, но да видим когато е тъмно кой как вижда?.. Става само чрез вяра, надежда и любов. Това е всъщност и крайната спирка на Луцифер в книгата. С протегната ръка към доброто... Това е и олицетворение на вътрешното състояние в човек. Човек първо сам да си помогне. Дори понякога да се е объркал, това всъщност ще му донесе незаменими уроци.
Който е чел "Космогенезис" от същите автори ще види в тази творба една романизирана картина на духовния свят в най-важните моменти от сътворението на света и земното битие на душата. Впечатляващи са описанията на Бог, на бялата и черната йерархии, с начинът им на мислене и действие чрез човешката енергия и съзнание.
Много добра книга, дискутираща един най-важен въпрос: Божията Светлина е достъпна за всеки, който се откъсне от измамната си вяра в тленното и материалното. Препоръчвом горещо!
Изключително достойна, полезна и мъдра книга!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
