Да, добро е, но за името, което Еко си е извоювал, не мисля, че си заслужаваше прочита ... :(
Коментарът е редактиран от администратор.
Изповедите на младия романист
Автор: Умберто Еко
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Преводач | Ангел Игов |
| Брой страници | 172 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 198 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789542814788 |
| Баркод | 9789542814788 |
| Категории | Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Умберто Еко издава първия си роман Името на розата през 1980, когато е почти на петдесет години. В тези „изповеди“ авторът, вече наближаващ осемдесетте, хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както ерудирани, така и масови читатели.
Велик е Еко! Мисълта му че ще дойде Големия Блекаут и всичко в Интернет ще изчезне и само книгите на хартия ще останат е пророческа! Така е писано и в Библията и така ще бъде!
Съгласен .Есетата не са му сила. Вече втора кига и все същото - безидеино и скучно . Пустословие.Никаква способност да е оригинален или поне забавен.
Поредните глупости на прехваления интелектуалко
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ръкописи, библиотеки, лабиринти и мистерии, предизвикващи световъртеж от гигантско струпване на философия, история, семиотика, литература. Това е творческият герб на литературния аристократ Умерто Еко. „Изповедите на младия романист” ни предоставят привилегията да пристъпим плахо в работилницата на великия майстор. С охота и гордост Еко ни демонстрира нейните шедьоври и потайности. Разбираме как се раждат идеите, как се построява свят и как се кодира текст, достъпен само за посветени, но завладяващ и увлекателен и за масовия читател. Текстът е „устройство”, което произвежда своя читател, умеещ да го отгатва. Това е логическа игра,в която четенето е предизвикателство, неотделимо и равностойно на писането.
Защо едни художествени герои и светове въздействат на читателя, а други не. Еко търси отговорите в изобилие от литературни примери от Софокъл и Шекспир до Флобер, Толстой и Джойс. Незавършените възможни литературни светове ни провокират да подозираме незавършеността на света, който приемаме за действителен. И така да тръпнем пред собствената си съдба, както сме тръпнели за съдбата на Едип, Хамлет и Анна Каренина.
А на финала сме изправени пред чудноватите списъци на Еко. Те са детско увлечение, хипнотична мантра, художествено средство. Те са, оказва се, самите изповеди на младия романист.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград
Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.
Информация за Умберто Еко може да намерите още в:
www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/
www.levity.com/corduroy/eco.htm
www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm
www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm
www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html
www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html
www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html
www.italialibri.net/autori/ecou.html
Информация за Умберто Еко може да намерите още в:
www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/
www.levity.com/corduroy/eco.htm
www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm
www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm
www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html
www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html
www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html
www.italialibri.net/autori/ecou.html
