Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Започнах да чета „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов покрай предстоящото му гостуване. Преди това многократно бях чувала само хубави отзиви за последния му роман, както и за предишния – „Името“. Реших, че сега е моментът да пробвам. И се получи. Пробата беше повече от успешна. Направо зашеметяваща!

Защото Христо Карастоянов притежава таланта да разказва. Той взема едно парченце от историята на България, пречупва я през собственото си въображение и ѝ дава нов живот. Дава ѝ човешки образ.

„Една и съща нощ“ е роман за приятелството между анархиста Георги Шейтанов и поета Гео Милев. Това е и роман за 20-те години на XX в. - неспокойни, пълни с убийства, предателства, цензура, борба за власт. Време на потъпкване на личната свобода, а хората като Гео Милев и Шейтанов са изпъквали със своя плам и устрем.

„Една и съща нощ“ разказва за последните две години от живота на двамата, които са убити, защото не са били удобни за тогавашната власт. През тези две години те се запознават и стават близки приятели и съмишленици. Анархистът Шейтанов помага на Милев в издаването списание „Пламък“, което е било уникално за времето си.

„Една и съща нощ“ е роман не само за миналото, той се отнася и за настоящето, което повтаря все същите човешки грешки и слабости. Написан е като дневник, който започва от края на 2012 г., а разказва за събития и хора отпреди 90 години. Тогава и сега се срещат. Читателят се телепортира в XX в., а героите от онези времена оживяват днес и стават част не само от паметта, но и от мислите и чувствата на съвременния човек. Защото написаното е пълнокръвно и автентично.

Най-мили ми се сториха онези моменти на Гео Милев със семейството му и на Шейтанов с Мариола. Много нежност и любов има в тях на фона на насилието и убийствата, описани в книгата.
Най-ярки ми се сториха онези епизоди, когато поетът избухва (поради една или друга причина) – като огън, който пламти и нищо не може да го угаси.
И освен запомнящите се образи на двамата другари, незабравим остава и този на Мила – съпругата на Милев, която също е главно действащо лице, макар да стои на по-заден план.

Едно от нещата, които запомних след срещата с писателя Христо Карастоянов, беше въпросът, който той си е задал за поета и който всъщност го е тласнал към написването на тази книга. А той е: „Абе, този човек, Гео Милев - с тая чудовищна рана и с това изкуствено око - всичко това боляло ли го е?"
И отговорът на този толкова простичък човешки въпрос е разтърсващата „Една и съща нощ“!

„Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов (ИК „Жанет-45“) според критиката не бива да бъде етикетиран като исторически роман, но е неизбежно да не бъде назован роман за Гео Милев. В своята рецензия за книгата А. Игов дори стига дотам да определи с точност нейния жанр като „историографска метахудожествена литература“, което на широката публика не говори много, но за сметка на това самата книга е написана на съвсем достъпен и увлекателен език. Напоследък се забелязва раздвижване сред българските писатели и това може само да ни радва нас читателите. Карастоянов продължава тази тенденция и вдига летвата, не са много романите за известните исторически личности у нас. А Гео Милев е специална личност, натоварена с различни тълкувания и възприятия от далечината на времето. Последните години от неговия живот са благодатни за написването на роман. Времето между двете световни войни е наситено с крайности и жестокости, които е по-добре да си останат там, в миналото. И ако в едната крайност е „фашистката“ жестокост, на другия край на махалото е романтичната представа за нашия свят под формата на идеята за анархията. Анархистичният мироглед е романтичен най-вече защото си представя, че човекът е дотолкова извисено и достойно същество, че ще съумее да оцелее при такива условия. Христо Карастоянов – Дядото познава анархизма и подозираме, че му симпатизира чисто писателски. Защото също така подозираме, че в своята фантазия авторът си представя човека дотолкова извисен и достоен, че да се самоуправлява. В „Една и съща нощ“ той ни среща с най-известния български анархист Георги Шейтанов и ни води през неговото познанство с поета Гео Милев. Съдбата на големия поет е трагична и всички, които поне малко познаваме литературата и историята си, знаем това. Разбираема е мрачната тоналност на творбата, атмосферата не може да бъде друга, тя е зловеща и страшна. Ще направим ли паралели между епохите е отделен въпрос. Христо Карастоянов е изследвал задълбочено 1925 и годините около нея, за да му се доверим. Романът за Гео Милев еднозначно намери своя разказвач.