В „Спомени за настоящето" Велко Вълканов заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28 януари 2001 г. -30 декември 2003 г.). Той не се бои да прояви своите политически пристрастия -пристрастията на дълбоко убеден социалист. Със свойствената си откровеност той рисува портрети на Г. Димитров, Г. Първанов, Симеон Сакскобургготски, Ж. Желев, Ив. Татарчев и др. В последната част на книгата ще намерите философското есе „Болката като критерий за истината", в което авторът ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие.