Изкуството за запазване на здравето
Автор: Клавдий Гален
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Ирена Станкова |
| Брой страници | 270 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 346 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191525096 |
| Баркод | 9786191525096 |
| Категории | Здраве. Пол. Възраст, Медицина за всеки, Книги, Антична литература, Преводна художествена литература, Художествена литература |
Римският учен Клавдий Гален (ок.129 – 216 г.), придворен лекар на римските императори Марк Аврелий, Комод и Септимий Север, създава епоха в европейската медицина. Поради това през Късната античност и Средновековието е смятан за втория след Хипократ колос и неоспорим авторитет в науката. Трактатът „За хигиената“ или в латински превод от старогръцкия оригинал „За запазване на здравето“ е най-значителният античен труд в областта на профилактиката на здравето. В него Клавдий Гален разглежда различни аспекти, свързани със здравословния живот от раждането до смъртта и дава предписания за физически занимания, масаж и хранене.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Произлиза от заможно семейство и получава отлично образование, което го подготвя за кариера на философ и лекар. В младостта си той пътува много, запознавайки се с различни медицински теории и открития, след което се установява в столицата на империята, Рим. Там негови пациенти стават видни фигури от римското общество, включително и няколко римски императора, които го назначават за свой личен лекар.
Възгледите на Гален за анатомията и медицината са силно повлияни от разпространената по това време хуморална теория, разработена от по-ранни лекари, като Хипократ. Теориите на Гален от своя страна преобладават в западната медицина в продължение на столетия. Неговите анатомични описания, основаващи се главно на дисекции на маймуни и прасета, се приемат за безспорни до средата на 16 век, когато Андреас Везалий отпечатва своя революционен труд „За строежа на човешкото тяло“, съдържащ описания и илюстрации на дисекции на хора. Теорията на Гален за физиологията на кръвоносната система е отхвърлена в началото на 17 век, когато Уилям Харви поставя началото на съвременната теория за кръвообращението. Въпреки това студентите по медицина продължават да изучават неговите трудове до 19 век. Сред поддържаните от Гален теории, които се приемат и днес, е тази, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервната система.
Гален смята себе си както за лекар, така и за философ и дори пише трактат, озаглавен „Най-добрият лекар е също и философ“. Гален проявява силен интерес към дебата на медицинските течения на рационализма и емпиризма, като самият той заема средна позиция между двата крайни възгледа.
