от Господ - и - нов / дата: 10 сеп 2025

Коментарът е изтрит от администратор.

от Иво / дата: 28 юни 2025

Ето го – българин!
В тази книга няма нищо българско. Това е просто умна и трогателна книга, написана с красив език.

Някой още ли си спомня името Дора Габе? Тя стана известна като авторка на детски книги, превеждала е Витезслав Незвал на български, но е написала и редица собствени стихотворения, някои от които, обратно, Незвал се опитвал да включи в издателските планове на някое чешко издателство. Доколкото знам – без успех. Но това не попречило на дългогодишната им любовна връзка… и изглежда Славек е направил силно впечатление на Дора Габе, щом и до днес българките са най-многобройни сред бохемистите по света.

Накъде води тази литературно-клюкарска експозиция? Просто към въздишка, че българите между двете войни не са имали свой Незвал (съдейки по интереса на чешките бохемистки), и затова българските писатели и до днес имат доста слаба позиция в Чехия. Затова още по-силно препоръчвам за четене книгата „Естествен роман" на 42-годишния Георги Господинов. Открих я съвсем наскоро, въпреки че е издадена от „Lidové noviny" още през 2005 г. Ако не я намерите в книжарниците, непременно си я заемете от библиотеката!

Предупреждавам предварително всички, които търсят „традиционна българска литература" – ако изобщо има такова нещо. В тази книга няма нищо „българско". Това е просто умна и трогателна книга, написана с красив език – заслуга, в немалка степен, и на преводачката Ивана Србкова.

Самата история на „Естествен роман" е проста и изразителна като юмрук. И авторът го знае. Затова ѝ отделя само необходимия минимум, който напълно стига, за да може читателят тъжно и съпричастно да го последва в бавната му разходка около твърдото ядро на текста.

Така той изпълнява един от (моите) литературни постулати: не ме интересува толкова какво правят хората (в книгите), по-скоро ме вълнува как мислят. Особено ако мислят толкова красиво и ерудирано, както в книгата на Г. Г., където героят (впрочем два пъти идентичен с автора) се занимава с историята на обществените тоалетни, с привилегиите, които Бог дава на мухите, с бодила в герба на шотландците и с много други глупости, които не ти позволяват да полудееш. Това е един вид анти-Достоевски по тениска.

Важно уточнение: Георги Господинов – иначе и успешен поет – има почти абсолютен усет за мярка и ритъм. И е лаконичен; целият „роман" е едва 130 страници.

„Естествен роман" е една от най-добрите книги, които съм чел през последните години. Качеството ѝ се потвърждава и от това, че тя съвършено се противопоставя на каквото и да било кратко „обобщение на съдържанието".
А и какво повече да се обобщава, когато цялата книга е плътно обобщение на едно тъмно човешко преживяване – изтънчен запис на една не особено весела съдба.
Мартин Реинер / Чехия / 23.6.2010

от Джордж Мишковиц / дата: 02 авг 2024

Пет пъти я хващах и спирах на едно и също място. До клозета и лаф-моабета и най-много още десет страници. Виках си голяма тъпня. Един ден обаче жената я прочете и викам да не остана по-назад. Така, това е роман за който ти е необходима нагласа. Добро е. За езика ясно. Житейската гнет не е основното, както го виждах. Има една част за Градинаря и е трепач на мозъци. Книга с нагласа, казвам аз.

от Ели / дата: 09 ное 2015

А за какво става дума в романа - липсва информация, как човек да реши дали да го купува? Хвалбите не помагат, винаги са субективни, поне да имаше свястна анотация.

от Kulturtgerener / дата: 09 дек 2014

Браво на Жанетката за упоритоста с която издава велики автори и ги прави още по-велики!