Череп. А защо е направен от хартийки - ще разберете още в първите страници на романа, ако го прочетете.
| Издател | Сиела |
| Преводач | Жени Божилова |
| Брой страници | 274 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 354 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542816928 |
| Баркод | 9789542816928 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове.
В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели – странници и самотници – падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време?
„Смъртта е занимание самотно” е една от най-зрелите и завършени творби на великия американски писател Рей Бредбъри. Точно тридесет години след публикуването ? българският читател може отново да ? се наслади в чудесния превод на Жени Божилова.
Вече валеше из ведро, големият червен трамвай залиташе през тъмните крайпътни ливади, а пороят шибаше по стъклата и скриваше от погледа околния простор. Преплувахме край Кълвър сити, без да видим филмовите студиа, и продължихме, грамадният вагон пъхтеше, дъските на пода скимтяха, скърцаха празните седалки, свирката пищеше пронизително.
Ужасна смрад лъхна зад мен, когато невидимият изкрещя:
— Смъртта!
Свирката заглуши думите му и той пак подхвана:
— Смъртта…
Ново изсвирване.
— Смъртта — изрече гласът зад гърба ми — е занимание самотно!
Стори ми се, че ще се разплаче. Взирах се напред в поройния дъжд, който се втурваше да ни посрещне. Трамваят забави ход. Човекът се надигна разгневено, готов сякаш да ме напердаши, ако не го изслушам и не погледна най-сетне към него. Искаше да бъде видян. Искаше да ме удави в тая своя нужда. Усетих ръцете му да се протягат, но като юмруци ли или като остри нокти — за да ме одере или да ме удари, това не разбрах. Вкопчих се в облегалката пред мен. Гласът му избухна:
— О, смъртта!
Трамваят спря.
Давай, казах си, довърши го!
— Е занимание самотно! — изрече той със зловещ шепот и слезе на спирката.
Череп. А защо е направен от хартийки - ще разберете още в първите страници на романа, ако го прочетете.
А какви са тия хартийки на картинката, че не разбирам?
Държа я в ръцете си и няма по-щастлив човек от мен! Бредбъри е любов до живот и този уикенд ще е само негов. :)
И аз го обичам. Тази не съм я чела и нямам търпение да си я купя.
Обичам, обичам, обичам Бредбъри!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]