Дневният живот на нощните пеперуди

Автор: Деница Дилова

8 мнения

Издател Сиела
Брой страници 200
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 262 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542816980
Баркод 9789542816980
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.90 лв.

Романът на победителя в конкурса на Сиела за Нов български роман!

Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер?
Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошо­то. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Ня­кога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.



Запознайте се с Нина Бранкович – забавна, привлекателна, умна, трийсетгодишна и – както
всички нас – професионално неудовлетворена. След един инцидент чашата прелива и Нина решава рязко да смени посоката на живота си. Заедно със своя приятел Даниел, умен, арогантен, секси, и – какво да се прави момичета - да, гей, се впускат в авантюра, която ще промени живота им завинаги.


"Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова е дръзко пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие.

от Дияна / дата: 28 фев 2017

Само като прочетете откъса, публикуван тук, в който главната героиня "източва" снимки от служебния си фотоапарат....

от Златко / дата: 13 яну 2017

Аз също участвувах в този конкурс и съм сигурен, че не са прочетени всички книги. Това, с което се представих бе научно-фантастична трилогия и няма начин да е прочетена \900 страници\ Зачетох малко от наградената книга на една сергия в София и няма да продължа. Наистина е много незаинтригуваща, според мен "селска работа". Или е нещо там май.... или тези, които са ни оценявали не са чели хубави книги като "Лунната долина", "Арканзаски трапери", Облакът на Магелан".

от Теди / дата: 20 окт 2015

Подкрепям Лидия. Но мисля, че въобще не са прочели всички романи. Не че обемът е от значение, но за мен роман е над 300 страници поне, за да покаже дълбочина и добросъвестност на автора. Че наистина се е постарал. Не стига само да го напечаташ и да го изхвърлиш от главата си като боклук, защото накрая заприличва на такъв.

от Лидия / дата: 01 сеп 2015

Май съм от малкото хора, които не харесват тази книга. Така и не можах да я довърща. Спрях на 70-тата страница. Просто не беше за мен тази книга. Ще се опитам да ви опиша какво не харесах в нея:

1. Главната героиня е ужасна, цинична и глупава. Съжелявам, но това ми е мнението. Прекалено негативно гледа на живота, типично по български. Все намираме за какво да се оплачем. И май сме единствени.
2. Стилът на авторката под формата на кратки разкази въобще не ми допадна. Прекалено просто написано със слаб речников взик. Просто не знам как е спечила тази награда и къде е гледало журито и за какво си е мислило.
3. Останалите герои са без душа, с непрекъснат цинизъм през цялото време, което хич не се издържа. Ако това е бъдещето на българската литература, Бог да ни е на помощ.

За съжаление това е поредната прехвалена и прекалено рекламирана българска книга, която е прексленп слаба. Хич не се доверявам на днешните писатели и май има защо.
Искрено ми е мъчно, че страна, родила автори като Вазов, Ботев и Антон Дончев (любимият ми), може да се представя пред света с подобна литература.
Това ми е мнението. И не ме интересува какво мислите за него.

от Кали / дата: 02 май 2015

Анотацията е на долнопробен чиклит, напълно се различава от стила на текста вътре. Иначе романчето не е лошо, но в никакъв случай не е запомнящо се. Определено очаквах и аз повече. Остава си въпросът това ли беше най-доброто или наградата е по роднински. Ако е най-доброто, другите не заслужават четене значи.

от Влюбен / дата: 26 апр 2015

Много нежна и страстна книга.
Докато я четох намерих любовта.
Благодаря ти, Деница, за рядкото ти щастие!

от гост / дата: 26 апр 2015

много женска книга, можех да мина и без нея и като че ли очаквах повече.

от Мина / дата: 19 апр 2015

Като цяло звучи интересно, но... де да знам, не ме грабна, а прочетох половината книга... И какво е това "напълнили са ме с успокоителни"? Никак не ми хареса как звучи, по-скоро бих се съгласила на "натъпкали са ме с успокоителни", но хей, щом редакторът не го е оправил предполагам, че е ок. Вероятно останалите участници в анонимния конкурс на Сиела са били много слаби... Иначе тази книга се чете бързо.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Първият рап-роман в българската литература

(който остави без дъх една тренирана книгохищница !)


Мразя рапа – във всичките му форми, познати досега – музика, облекло, речник, поведение... Слушах тази „музика” (ако може да се нарече така!) два-три пъти край внука си, внимателно слушах и реших, че не е моята музика и...толкоз! Не допусках, че нещо, което е рап, ще спре повече вниманието ми някога...

НООО! Не познах. Достатъчно беше да поемат ръцете ми романа на Деница ДиловаДневният живот на нощните пеперуди”, за да си взема обратно думите! Това беше нещо, с каквото не бях се срещала никога през дългия си алчен и ненаситен опит на ЧЕТЯЩ ЧОВЕК! Четях и препрочитах. Подчертавах и отбелязвах с удивителни. Смеех се и плачех. Споделях и се самовглъбявах. Накрая се оказа, че цялата ми книга е добре изрисувана...(ще трябва да купувам нова, чиста!), а аз самата се почувствах като Пири на Северния полюс ! Открих нов тип роман – РАП-РОМАНА! ( дали не е по-правилно новото понятие да се изписва слято? – но за това по-добре да попитаме проф. Брезински)

РАП-РОМАН – мечтата на авторката (стр.170). Та той беше налице! Истински РАП! В най-интересния му и привлекателен вид. Роман – чудо! Изненада! Обсебване! Затваряш последната страница и...започваш отначало!

РАП-РОМАН! Написан и отговарящ на типичната му „длъжностна характеристика”! Неподвластен на никаква типична литературна критика! Освен на нетипична рап-критика!!!

В „Дневния живот на нощните пеперуди” има всичко:

РАП-РИТЪМ – ускорен и задъхващ, на който не можеш да устоиш;

РАП-ПЪСТРОТЕМИЕ – актуално и вълнуващо, сменящо непрестанно посоката;

РАП-ПЕРСОНАЖИ – познати до болка и нестандартни, толерантни към другостта и странностите на любовта, но до един привлекателни и отзивчиви;

РАП-ПОРТРЕТИ – противопоставни, магнетични, запомнящи се;

РАП-СИТУАЦИИ – изненадващи, внезапно избухващи сред монотонното ежедневие;

РАП-ИЗОБЛИЧЕНИЕ – без селектиране на обекти, без пестене на обидни истини;

РАП-ЖАРГОН – с цветистия език на улицата, но в който цинизмите не гневят и не дразнят отделителната система (като каруцарския хумор при някои т.н. шоумени и шоусценаристи!), а те разсмиват пречистващо;

РАП-ФИНАЛ – непредвидим и логичен, удар с чук по умуващата глава;

РАП-МУЗИКА – която тече чрез текста през цялото време – истинска подводна река, без да чуваш децибелите й...защото сам си я измисляш в момента и с дяволита иронична усмивка тайно си я тананикаш наум!;

РАП-КОНТАКТ – непрестанен, жив диалог между рапър-автор и читател, който неусетно захвърля годините, образованието, авторитета, професията...и се включва в магията на РАПА, сам преобличайки се в рапърска дреха !

Това е „Дневният живот на нощните пеперуди” на Деница Дилова! И неслучайно издателство Сиела” го обяви за победител в анонимния конкурс за нов български роман през 2014 година! На добър час по книжарските пътеки до Четящия човек (все още!) в нашата мила рап-родина!

От мен – толкова този път в това нестандартно рап-ревю, защото...”Пеперудите” ме чакат пак с „далечен звън на камбана...” от стр.1!

Марлена Гетова - приятел Хеликон Бургас