от Иван Матеев / дата: 15 дек 2015

Трите части на трилогията се различават значително, но и сполучливо се допълват : "Конституция на любовта"- със стремглавото препускане на действието и докато се опомниш, дошъл покъртителния край, " Червено кадифе"- със спокойното и всеобхватно описание на красиви кътчета на природата, потопени в диханието на любовта, "Полетът на бумеранга"- със затварянето на един житейски цикъл, който фокусира нещастието и любовта в една точка. Докато четях, си дадох сметка, че всъщност една едва забележима нишка пронизва цялата описана история .Това е умението на авторката да разкрие виновника за съществуването на житейските сенки и светлосенки- светлината. За мен трилогията беше приятно четиво, което , макар че закъсня да стигне до мен, намери траен пристан в съзнанието ми..

от Пламен / дата: 15 дек 2015

Напротив, Дона. Това твое" още по- щастливо" само показва, че не си прочела внимателно/ или не толкова внимателно/ поне една от трите книги. Защото ако го беше направила, щеше да си дадеш сметка, че най- щастливите хора нямат най- доброто. Те създават най- доброто от това, което имат. И любовта им не е преминала през приказната пътека на щастието. Тя е изстрадана. По- добре седни и прочети трилогията, за да направиш своите все пак обективни преценки за доста разтегливото понятие, което се крие зад думичката" любов". От сърце ти пожелавам леко четене, нищо лично.

от Дона / дата: 13 дек 2015

Хиляди семейни двойки по света извличат полза от трилогията „Близначките“. Тя може да помогне и на вашето семейство да приложи различни житейски принципи и да се радва на още по–щастлив семеен живот.

от Ивелина / дата: 01 окт 2015

Впечатлена съм от трилогията ''Близначките''. Стилът на авторката ми допадна, сюжетът докосна моята душевност. Историята е вълнуваща и си заслужава да се запознаете с нея. Темата за любовта присъства и в трите части, но за съжаление нейна спътница е и смъртта. Умело са вмъкнати исторически и географски факти, които обогатяват нашите знания.
Пожелавам на Марина нови творчески успехи и много почитатели!

от Николай Орманов / дата: 26 авг 2015

Трите части на "Близначките" се оказаха единна призма, през която с типична женска чувствителност се пречупва истината за любовта - с много красота в дребните неща, дори в скръбта по изгубеното. Определено ми хареса семплия език на авторката и елегантния стил на повествованието, водено от умелото вплитане на делнични и възвишени чувства, заради което интересът ми към описаната история не отслабна до последната страница на трилогията. Три книги- една история, една истина, един чудесен повод за размисъл. Благодаря, Марина Рашева!

от Мая / дата: 15 юли 2015

През голям промеждутък от време прочетох трите книги на трилогията и ми трябваше време, за да споя трите части от сюжета. Стигнах до извода, че авторката наистина е съумяла да отрази историята на големия кръговрат в човешките чувства на главната героиня, ръководен единствено от любовта. И то - без да намесва своето отношение, оставяйки събитията сами да доведат читателя до главната идея на трилогията, залегнала в заглавието на първа книга. Благодаря за талантливо поднесената житейска истина, Марина Иванова!

от Гого / дата: 12 юли 2015

Живота, това са срещите и разделите. Те просто се случват, за да ни научат кои сме и да ни помогнат да се справяме с всяка следваща по-успешно. Когато човек обича силно, наистина много силно и вложи и сърце и душа в това, тогава сърцето му бива разбито. След първото такова разкъсване на душата и сърцето си казваме, че вече никога нищо няма да е същото. Че нигого няма да обичаме толкова силно и, че нещата ще са различни, защото ще се пазим и няма да се доверяваме така сляпо.
Хората са казали, че времето лекува и наистина е така. Болката избледнява, а съзнанието ни всякаш изтрива някои неща, други прави сиви, а на трети придава онзи особен блясак, който те кара да се усмихваш и да пали отново онова угаснало пламъче.
Тогава всичко е хубаво, спомените са съкровени, макар и малко избледняли. Започваш да се учудваш на някои детайли за които си спомняш, но след време, ако не са оставили ярък отпечатък в съзнанието ти и те също избледняват.

от Надя / дата: 14 юни 2015

Книгата е интересна. Написана от жена, може би затова ме развълнува трайно. И непредвидимите на пръв поглед постъпки на главната героиня намериха обяснение именно за това, защото е четиво, създадено от жена за жена, от авторка, която добре познава женската психика, защото я притежава.

от Мария / дата: 28 май 2015

Много интересен изход, макар и тъжен, от тая дългогодишна плетеница от съдби. Изводът идва от само себе си, както става в живота. И той касае всеки от нас. С богатия си език Марина Иванова сполучливо ни насочва към отговора на открития въпрос на вечната тема, откакто съществува човекът- темата за любовта. Давайки си сметка за лутането ми да намеря отговор на този въпрос цял един живот, мога само да благодаря на авторката за майсторски поднесената насока в така заплетения житейски лабиринт!

от Теодор / дата: 15 май 2015

Третата част от трилогията оправда напълно очакванията ми за един динамичен сюжет, предаден чрез плавния и богат език на авторката /познат от първите й две книги/. Нестихващото напрежение и интерес при прочита намери кулминацията си в края на романа, където освен завършената сюжетна линия оставя за нас, читателите, откритият въпрос: Какво е любов? Животът ще ни дава различни отговори, но никога завършени. Затова винаги ще се връщам към тази трилогия и към размишленията за любовта, породени от една истинска история.