Екстремисткото ислямско разбиране за света чрез своята тоталност е абсолютно различно и конфликтно с всяко друго разбиране в това число и ислямското. Казано с друг език то е относимо към всичко друго в обратно отношение, не като търпимост, а като изключване, не като някаква допустимост, а като абсолютно отрицание, не като противоречие, а като свръх конфликтност, не като възможност за развитие, а като край. В този смисъл ислямският екстремизъм с най-ярките си характеристики и същности черти и параметри си извоюва изключително място в обществото чрез поставянето си извън всичко. Така и по тази логика
ислямската екстремистка тоталност сама възпроизведе своите отрицания,
не само катализира противостоене, но и в голяма степен конституира обратно отношение към себе си и създаде отворена система за обединение на всички срещу себе си.
Дали това е реализирано или не е друг въпрос, но по – важно е, че тази безкомпромисна екстремистка тоталност катализира създаването на условия за обединения, които бяха до скоро невъзможни. И не стои въпросът само за обединение на усилия на структури, а главно на личности. Хората разбират, че за да бъдат себе си трябва да са способни да бъдат в определено отношение над и извън всяка индивидуализация в смисъла на способност от поддържане на система за съотнасяне, а това неминуемо ги позиционира. Безспорно този процес на позициониране протича и в посока на ислямския екстремизъм.