Водена от любовта си към хубавата храна и истинските житейски ценности, този път Марлена де Бласи пренася читателите си в областта Умбрия, за да им разкаже не една, а четири истории – на Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. В книгата са не само тези истории, но и менюта и рецепти, свързани с кулинарните традиции на Умбрия.
Четирите селски жени, свързани една с друга чрез култура, кръв, традиции, състрадание, съпричастност и обич, се срещат всеки ден в една запусната каменна къща сред хълмовете над Орвието. Това е техният „Умбрийски кулинарен клуб“. Там жените се виждат всяка седмица, за да готвят и да се хранят, да пият вино и да разговарят. Докато преминават през кризи, трудности и редки мигове на несмущавана радост, има една завършена, ясна и нетленна мъдрост, която ги поддържа: „Готви вкусно, хапвай добре и разговаряй с хората, които обичаш“.
„След като отидох да живея в Орвието и се сприятелих с жената, която оглавяваше клуба, мина доста време, преди тя да рискува и да ми направи място на масата. Бях единствената „чужденка“, но скоро станах една от тях – можех да готвя, да слушам, да наблюдавам, да уча и да показвам някои от своите собствени похвати на останалите“ – казва авторката. „Това, което Миранда каза една вечер, може би дава най-добра представа за „Умбрийския кулинарен клуб“: „Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота, ако бях отишла по-надалеч от осемте километра, които делят мястото, където съм родена и прекарала целия си живот, и мястото, на което съм тук. Мисля, че където и да бях отишла, щях да открия вас. Души като вас. Ние сме великолепно еднакви. Не само ние петте, а всички жени.“
Марлена де Бласи описва какво готвят и с какво се хранят нейните героини така, че читателят закопнява да се пренесе там – сред самуните току-що изпечен хляб, омаята от подправки, кехлибарения зехтин и гъстото червено вино, което оставя следи по зъбите. Като поднася изобилни подробности за традиционната умбрийска кухня, авторката ни потапя в истории за вярност и предателство, за любов и страх от любовта, за задружност и самота, за вечната младост и остаряването. Истории за мъжете, смъртта, мафията и Църквата. В тези истории смъртта съществува, но тя не е драма, а част от живота. Остаряването е тежко, но си има своите положителни страни. А любовта е противоречива – хем болезнена, хем вдъхновяваща, каквато я познава всяка една жена.
Клуб „Умбрийска вечеря“ е като топъл зехтин за женската душа. Макар че действието се развива в 21-ви век, историите събуждат носталгия по едно отминало време, когато храната се е приготвяла по различен начин. Пастата се вари в мляко или вино, а не във вода, доматите се сервират ей така, без нищо, дори без босилек – само напечени от лъчите на слънцето, а маслините се берат ръчно, за да не се развали качеството на зехтина.
Мъдростта в историите на четирите умбрийки и тяхната „чужденка“ е женска и земна. Ако човек страда, сготви му и го нахрани – не е нужно да правиш повече. Това, че си заедно с друг, не те избавя от самотата. Всеки може да си измисли минало, за да живее спокойно, но в крайна сметка идва момент, когато трябва да се научи да прощава, за да продължи напред. Ето такива са умбрийските мъдрости. Четирите жени, които ги споделят, са непоклатими като древноримски богини, а прозренията им са вечни като умбрийските кулинарни традиции и простички като съставките на умбрийската кухня – хляб, зехтин, вино и подправки.