Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава между стените на бедна стаичка, между обущарските инструменти на баща му, кревата и сандъка, който вечер му служи за легло. Но дългокосото синеоко момче всяка вечер се пренася в необятно вълшебно царство и всеки предмет, дори най-обикновената глинена чашка е за него одухотворено същество, живеещо свой особен, тайнствен живот. Това е царството на неговото въображение.
Годината 1843 води до коренен прелом в живота на Андерсен. Той изоставя другата литературна работа и се посвещава изцяло на приказното творчество. И точно там заблестява неговият истински талант. Закърмен от дете с вълнуващите приказки от родния си град, Андерсен не се задоволява с наивни поучения за доброто и злото, със злите вълшебства на вещиците и мащехите, а създава своя собствена приказка, с нова форма, с нови идеи и нови образи.

"Аз вземам една идея за възрастни и я разказвам за деца, защото съм убеден, че бащата и майката все ще чуят приказката и ще се позамислят над нея."