Тази книга представя първото етноложко съпоставително изследване на Балкано-Кав-казкото пространство и Поволжието. То извежда сродни духовни и материални равнища в традиционното наследство на народи, които градят общо културно-историческо минало през Ранното средновековие [българи, чуваши, татари, балкари, карачаи, осетини-алани и др.). Аналитичните методи на етнологията, подкрепени с писмени и археологически извори, разкриват един недвусмислен субстрат от индо-ирански и индоевропейски тип религиозност, съхранен във вярата на различни общности чрез различни персонификации и локални обредни прояви. Това и редица други обстоятелства предизвикват критичен анализ на концепциите за старата българска история и вяра-обредност и пораждат необходимостта от тях-ното преразглеждане на базата на интердисциплинарен подход, включващ познания върху традиционната култура.

Многоплановото изложение може да послужи на историци, етнографи, етнолози, етно-музиколози, езиковеди, изкуствоведи.