Настоящият том е продължение на поредица изследвания върху споделената, свързаната и преплетената история на Балканите. Той изследва присвояването на миналото (древно, средновековно, ново) и в частност на имперските исторически наследства от историографиите на съвременните национални държави. Отделните студии са посветени на емблематични за региона наследства и спорни въпроси. Разгледани са интерпретациите на тракийското, византийското и османското наследство в отделните национални историографии. Всяка от тези три теми е важна не само в национален план, но и при дефинирането на Балканите като регион. Като пример за съперничеството между историографските школи на съседните страни са представени споровете между българските и румънските историци за средновековното минало.
Чрез темата за националното Възраждане е показано как историците в различните балкански страни се опитват да "синхронизират" своите истории със (западно)европейската историческа еволюция, игнорирайки в същото време османския контекст. Авторите полагат усилия да се дистанцират от всяка от спорещите страни, като се придържат към транснационална и релационна гледна точка.