... След сътресенията от предходните столетия, втори век донася успокоение и благосъстояние, които ясно се долавят и в литературата от онази епоха, например писмата на Плиний Млади. Тъй че едва ли е имало по-благоприятен момент за занимания с различни изкуства, още повече, че Рим вече има достатъчно самочувствие и собствени образци за подражание във всяко едно от тях. А голямата задача на историка е да обхване и осмисли явленията от времето, в което поради неизбежностите в хода на времената се е създала тази еднолична форма на управление, позната под името "принципат". Биографиите на дванадесетте цезари представят двата решителни за Рим века - първи преди и първи след Христа. Но у Светоний няма дълбоката мисъл на историка, която да обедини тези дванадесет звена в цялостна верига на исторически процес. Той разглежда своите обекти поотделно и по детайли, по "параграфи": потекло, обществена кариера, интимен живот и сексуалност, външен вид и здраве, образование и интереси, религиозност, смърт. Сведенията си е набирал от всички възможни извори: сенатски протоколи, държавни документи, исторически съчинения, произведения на самите императори, спомени на техни съвременници, дори слухове и клюки; и всичко това, което на някого би изглеждало груб цинизъм или плоско лековерие, в Светониевата мерна система има теглото единствено на факт, който с нещо допълня описанието му. Че първите биографии, на Цезар, Август, Тиберий, почиват главно на писмени свидетелства, личи от значително по-голямата сухост и скованост на изложението, поразчупено тук-таме от пикантни интимни подробности. А колкото повече се приближаваме към епохата на автора, толкова по-ярки стават цветовете, оживяващи явно от личните спомени и впечатления на свидетели.