"Думите в тази книга са като полъх свеж вятър в самотен летен ден - жадувани. Думите на автора те водят до прозореца на душата ти и започваш да съзерцаваш света - мъдър си като дете; естествен си в целия хаос на живота; обичащ си като най-предания любим; спокоен си, защото вече знаеш, че в живота ни идват само онези, които ни учат на любов - дали защото не сме я изживели с тях, дали защото сме го направили без да разберем точно в тези съкровени мигове. Страниците са като онези "кибритени клечки" през зимата, които остават неоткрити; които откриваме, но решаваме да запазим в чекмеджето. Или онези кибритени клечки, които разпалват огнището на сърцето ни и стоплят живота. Водени от думите на Рали Генчева, отново ще се срещнем на едно и също място - ние не сме родени, за да бъдем сами."
Радослав Гизгинджиев