Тази малка творба, наречена "Книжица за Вечната Премъдрост", има за цел да възпее любовта към Бога, която напоследък започва да угасва в много сърца, а в други да се запалва наново...

Хайнрих Сузо (1295-1366) е немски богослов, мистик и поет. Ученик е на Майстер Екхарт. Пише на средновисоконемски и на латински. Беатифициран е през 1831 г. Книгата му за Вечната Премъдрост е написана между 1328 и 1330 г. на средновисоконемски език. По-късно Сузо превежда тази своя творба на латински, като добавя още текст, превръщайки творбата в ново съчинение. Тази най-известна книга на Хайнрих Сузо е особено много популярна през късното Средновековие.