Въображението е един от най-интригуващите, най-интересни и най-неизучените феномени на съзнанието, на човешката психика и на психичния живот изобщо. Въпросът за неговата природа и механизъм, за мястото му сред останалите психични процеси и тайнствените сили, които го активират и управляват, не десетилетия и столетия, а вече четвърто хилядолетие представляват едно от най-големите предизвикателства пред философи и психолози, медици и физиолози, когнитивисти и изкуствоведи.
Проблемът въображение е съизмерим с този за съзнанието, не просто защото е елемент от него, интегрално негово свойство и способност и може би една от най-същностните му черти, а защото и двата феномена са еднакво сложни и труднодостъпни. Емпиричният факт на непосредственото им преживяване от всеки човек не прави по-лесни изследването и изучаването им.
Ситуирането на този проблем в по-частния, но и по-определен проблем за отношението между "Въображението и рационалността" е нещо много по-сериозно, прецизно и отговорно. От теоретико-методологична гледна точка тази постановка приема още по-ясни очертания, когато се разбере, че става дума за неговите психологически и логико-епистемологически аспекти в контекста на част от класическите решения и съвременните философски изследвания.