Наричаха я "българската Агата Кристи". Заради творбите й с криминален сюжет. За разлика от именитата англичанка, тя включваше увличащата криминална интрига, за да разкрие най-сериозните политически, икономически, нравствени и социални проблеми на времето.
Наричаха я "живата съвест на времето". Заради куража й да навлиза в най-взривоопасните зони на обществото, за да опише събитията и хората такива, каквито са.
Наричаха я "сърцевед". Заради заладяващо разказаните истории за най-съкровеното у човека: любовта, страданието, амбицията, самотата... И заади неизменния й позитивизъм и оптимизъм!
Тази книга няма претенциите да е биографична, документална или пък епитафия. Донка не би си губила времето с подобни четива! Но вероятно с присъщото си детско любопитство би искала да надникне във възприятията на приятелите и познатите си.
Всеки един от спомените в сборника е късче от пъзела Донка Петрунова. Нещо като константа или неизвестно в едно сложно криминално уравнение. По изграждането на каквито сюжети си падаше и нашата незабравима героиня.