"Поезия" на човек, който не вярва в Бога и живота. Всичките му "стихове" са писани в смисъл, че човекът е нищо и животът е безсмислен, тоест пълни тъпотии.
Пейзажи на душата
Автор: Иван Методиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 282 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191529469 |
| Баркод | 9786191529469 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
На 13 септември 2016 г.
Иван Методиев щеше да навърши 70 години
Остави стихотворения с ярък, безпогрешно разпознаваем стил, поетическото движение „Нава“ и ясно формулирана поетика („За образите и световете“).
В стихосбирките си, издадени в скованите социалистически времена и по време на разрухата на прехода, поетът обитава своите пространства, където свободно експериментира с повечето познати поетични похвати и форми. Иван Методиев е един от най-любопитните, най-всестранните съвременни български поети. Всяка негова страница е урок по поезия (Иван Теофилов).
Човекът, вселената, светът преди сътворението, любовта, сиротността, природните закони, бедността, самотата, жаждата: всички тези образи, про-видяни с аналитичния ум и ерудиция на западния човек и с огромното състрадание на мъдрец от Изтока, поднесени в овладян до съвършенство поетичен изказ, са пречупени през призмата на вродения духовен аристократизъм на поета. Той помага на фините неща да бъдат видяни. Освен това нещата съжителстват. Никога не е само едното, нито само другото. И това е красиво – от боклука да направиш скулптура, която да е нежна и чиста (Теди Москов).
Един от най-значимите съвременни български поети (Георги Цанков).
Това издание обединява голяма част от поетичното творчество на Иван Методиев, представено в хронологичен ред.
Въртят щурците колелата
на есенния кръговрат.
Протяжно стене здрачината,
като врата към оня свят.
Това, с което си богат,
не можеш да го притежаваш.
Чуй, камъкът мълчи ритмично –
нали е на щурците брат.
(Иван Методиев)
Кой си? – попитах дъждовния облак над хълма.
Дъжд заваля.
Кой си? – попитах дъжда.
С бледозелени треви се покри тишината...
Ако сега
някой попита и мен
кой съм и кой ми е пътят, така ще отвърна:
Син е дъждът,
сладко тревата горчи.
Иван Методиев
ЯСНОТА
Изящество на мисълта,
къде си скрито – в яснотата.
Послушай земните пчели
и разказите на тревата.
А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.
То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.
(Иван Методиев)
КАКВО СА НАДЕЖДИТЕ
Какво са надеждите на любовта,
ако не вашето отчаяние?
И какво е самата любов,
ако не вашата самота?
Нима ручеят, който сънувате,
не извира от вашата жажда?
И нима звездите,
към които се взирате,
не са вашата тъмнина?
Любовта е вселената,
която сънува очите ви...
Любовта е първото ваше събуждане.
Иван Методиев
ПРОСТИ СЕТИВА
Дръвче и птица в мене се вселиха
и казаха - вода и пръст ни трябват,
вода и пръст, и няколко трошици...
Попитах – откъде дойдохте вие?
А те така безгрижно се засмяха –
Години вече този смях долавям.
А днес си мисля – толкова е просто:
вода и пръст му трябват на дръвчето,
на птицата едно дръвче й трябва
и нужно ли е другото да зная?
Дръвче си имам,
имам си и птица.
(Иван Методиев)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
