"Обикновени разговори" е книга, създадена наобратно. Първо бяха рисунките. Пенко ги публикуваше в социалните мрежи в продължение на месеци и отзвукът беше голям. Хората чакаха с нетърпение всяка следваща рисунка и се интересуваха от съдбата на двамата герои – козела и неговия стопанин Никодим. Затова решихме да ги съберем и издадем в книга. Когато има книга, добре е да има и нещо написано. Отново Пенко предложи това да са разговори между двама приятели (доколкото човек и козел могат да бъдат приятели). Оставаше само да ги напиша. Думите дойдоха сякаш от само себе си, защото не се намесвах много, а оставих Никодим и Козелът да разговарят. За обикновените неща.


Никодим! Защо ни е тази снимка за спомен?

– Така ще си спомняме един за друг, ако се разделим.

– Ще се разделим?

– Не, няма.

– Току-що го каза...

– Казах ако се случи да се разделим.

– Ще се случи ли?

– Може да се случи. Но не е задължително.

– Няма да се случи!

– И аз така мисля.

– Никодим? Ще се снимаме ли?

– Да. За спомен.

– Нали няма да се разделяме?

– Като остареем и погледнем снимката, ще си спомним какви сме били като млади.

– Хич не ни трябва! Ще ни хване яд, като се гледаме!

– Възможно е.

– Хайде да не се снимаме!

– Вече сме си платили.

– Добре тогава.

– Приготв? се, сега ще дойде фотографът!

– Никодим, ама да знаеш, че хич не ми трябва снимка.

– Защо?

– Къде ще я държа? Нямам джобове.

– Мога да ти ушия дисаги.

– Малки, като за мен?

– Такива.

– Ти си уший дисаги! Аз да не съм магаре!

Сотир Гелев