Индивидуализмът в българската лирика ...- от ранните идеи в лириката на Иван Вазов, през решенията на Стоян Михайловски и Кирил Христов, до изграждане на пьлната му парадигма и налагането му като норма в българската лирика чрез Пенчо Славейков и завършека му у Пейо Яворов - дава представата за едно уникално българско културно и екзистенциално познание. То е част от уникалността на модерното време в латинския Запад и в гръцкия Изток в края на XIX - началото на XX век. Времето, в което сътворената твар поставя себе си на мястото на Твореца.
/из Въведение/