„Улици и кораби. Gm“ е своеобразно продължение на „Спомени за вода. Dm“, където умираше едно крайдунавско село. Тук умира един крайдунавски град. Голяма част от героите са същите. Обитават отново втората половина на двайсети век и началото на двайсет и първия.

Живеят, обичат и умират край същата голяма река. Но всичко е различно.

„Улици и кораби. Gm“ е книга, преместена в града. В големия град, с атласи и горгони под балконите, където се слуша музиката на Бах и на Шостакович. И тази книга разказва бавно, но героите са по-подвижни, защото градските часовници вървят по-бързо.

И понеже тук чудесата са много по-малко, героите ритуализират детайлите на живота си. Така задоволяват нормалната си човешка жажда за митология. Образът на времето е изсвирен тихо в периферията на тихи събития и наподобява литературен пасион в сол-минор.

И в тази книга няма диалози. Причината е същата – за да не се имитира действителността.