Книгата е за краище от някогашното Българско Беломорие, за тази част от него, която след войните в началото на ХХ век, остава към територията на Османската държава, после Турция. Неговият център е град Малгара, а районът му е с български села, като представеното Гюнюв, като Булгар кьой, което става известно след книгата на Л. Милетич, "Разорението на тракийските българи през 1913 година". Район, в който живеят българи рупци, българи клинки, а в конфесионален план българи християни - в миналото патриаршисти, екзархисти и униати.
Авторката на книгата се развива до невероятен изследовател, изоставя всякакви политически внушения за едно или друго решение или нерешение на българската държава, за приетите от нея бежанци. Тя е буквален паметник на Българското тегло. Регионалното, свързано с Малгарското краище, е представител на общобългарското като идея, философия, спомен, памет и болка.
Една невероятно хубава книга за несправедливостта в историческата съдба на българския народ, за тракийския холокост.