Константинос П. Кавафис е роден на 17 (29) април 1863 г. в Александрия, Египет, и починал на същата дата през 1933 г. В края на XIX и първата половина на XX век гръцката колония била многобройна и богата. Всъщност, до 1913 г., вероятно в чужбина са живеели повече гърци, отколкото в младата гръцка държава на Балканите.
Ранната смърт на бащата през 1870 г. принудила семейството да се премести при неговия брат в Ливърпул, а после в Лондон. По време на петгодишния престой на семейството в Англия малкият Константинос тръгнал на училище и така английският станал негов втори роден език.
След кратък престой в Александрия, веднага след английските бомбардировки на града и превръщането на Египет в британска колония (1882), семейството е принудено да се премести в османската столица Константинопол, където била родната къща на майката.
Това пътуване дало повод на малкия Константинос да опита за първи път перото си - под формата на дневник на английски език със заглавие "Constantinopoliad - an epic". В края на 1885 г. британските власти разрешили на чужденците да се завърнат и така Кавафис отново се озовал в родния си град.
Критиката приела нееднозначно и невинаги добронамерено поезията на Кавафис - особеният му поетичен стил, тежкият му характер и усамотеният му начин на живот в апартамент без електричество и телефон, откритите му връзки с младежи силно го отличавали от общоприетите норми и нрави. Въпреки това, поезията му постепенно ставала все по-известна в Египет и Гърция.
До края на живота си той помествал стихотворенията и прозаичните си творби почти изключително във вестници и списания и никога не били събрани в книга. Тази необичайна "издателска" практика на Кавафис и новаторската му поезия направила творбите му редки и търсени.
Творбите му са се превърнали в класика, те са винаги актуални с вечните теми за любовта и смъртта, насилието и опиянението от властта, политическия опортюнизъм и сервилността, за опроверганите идеали. С това той е признат от целия свят за един от великите поети на ХХ век.