Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността – разпилени, непоследователни, неподредени. Пристигащи хаотично в миговете, когато не ги търсиш и не ги очакваш… Светкавици, проблясващи в мрака, които е редно да уловиш в шепата си като светулки – да ги събереш с търпение, вдъхновение и отдаденост. Тогава, приел разпиляната хаотичност на своето незнание, с вяра в Нищото, подреждаш светлината на собствения си Живот.