Поставяйки съдебната реформа като един от приоритетите на правителството, битката за промяна на Конституцията се превърна в един от най-важните въпроси. Нерешените проблеми и хроничното недоверие към политическия ни елит като цяло могат да ни бъдат гарант, че и в следващите години дебатът за промени в основния ни закон или приемането на изцяло нова конституция няма да изчезне.

В последните години се говори, както от граждански активисти, така и от политици, за своеобразен рестарт на системата. Тази тема стана особено актуална около зимните и летните протести през 2013 г. Доминиращото мнение бе, че статуквото не може да бъде променено като се смени едно правителство с друго, а трябва да се търси цялостна смяна на системата. Гражданските настроения срещу политическото статукво предполагаха радикална промяна във фундамента, в конституционния модел. Идеите за свикване на ново Велико народно събрание и изработването на нова конституция се превърнаха в политически фон. Те съпътстваха повечето политически битки и често бяха своеобразно състезание за това кой ще предложи по-радикална промяна на политическия модел.
Конституционните поправки бяха с висок политически залог и за втория кабинет на Борисов.